Останките на мъжа ще бъдат изпратени за по-подробни изследвания в Лондон.
„Толкова вълнуващо“ — помислих си. Но защо дядо е запазил тази изрезка от вестник? И открили ли са някога кой е бил този мъж?
Прелистих бързо останалата част от дневника, но не намерих други изрезки. Оставих това. Имаше по-важни въпроси, чиито отговори търсех. Зарадвах се, когато видях, че дневникът стига чак до 1995 година.
Между всяка записка имаше няколко седмици разлика. Четях разсеяно и всеки път спирах само там, където се споменаваха родителите ми. Но не пишеше нищо интересно. Изобщо не мислех, че дядо бе искал да открия това. Общо взето се разказваше за животните, за неща, които трябваше да се поправят в стопанството, или за решения, които общината бе взела, а той не беше съгласен с тях.
Приближавах края на дневника, когато изведнъж спрях.
„Удсвю“, 24 декември 1995
Днес подозрението ми беше потвърдено.
Тя изтича през кухнята, когато той я повика. Не забеляза парчето стъкло и разбира се, стъпи точно върху него. Но това изобщо не я притесни, просто продължи да тича, докато не се озова в прегръдките му. Когато обаче махнахме стъклото от ходилото й, не се появи никаква кръв. Нито капка.
Значи тя също е такава. Това, от което се страхувах най-много на този свят.
Що за начин да отпразнуваш Коледа.
Вдигнах поглед от книгата. Нали и аз се нараних, без да започна да кървя. И преди мен ли се беше случвало? И защо дядо се бе уплашил толкова много от това?
Оставаха само две страници от дневника. Спрях при първата записка. Този път дядо не беше словоохотлив.
„Удсвю “, 29 декември 1995
Той реши да отпътува. И Пенелопе както винаги е съгласна. Как, по дяволите, ще се получи това?
Трябва да направя нещо.
„Трябва да е писал за татко! — помислих си. — Но дядо знаел ли е, че татко ще отпътува? И баба е била съгласна?“
В такъв случай той не бе изчезнал. Беше отпътувал.
Дневникът се изплъзна от ръцете ми.
„Защо, татко? Защо си си тръгнал от мен? От нас? Кой човек причинява нещо подобно на семейството си?“
И след това осъзнах. Татко бе изчезнал, защото сам го бе поискал, и никой не бе чувал нещо за него оттогава. И понеже толкова време не бе имало някакви признаци, че е жив, властите го бяха обявили за мъртъв. Но след като татко бе направил това по собствена, свободна воля, тогава може би все пак не беше мъртъв? Може би щях да успея да го открия?
25
Самата мисъл, че татко може би е жив, ме разтрепери. Но петнайсет години бяха много време. Във всеки случай явно се бе скрил доста добре. Може би сега дори изглеждаше съвсем различно. Всеки път, когато разговарях с дядо за татко, той само казваше: „Баща ти е мъртъв, Джули. Остави нещата такива, каквито са.“
Но беше ли истина това?
Взех книгата от пода и отворих на последната страница, последната записка.
„Удсвю“, 31 декември 1995
Тръгна, без да си вземе сбогом. Може би така е по-добре. Пропуснахме едно сълзливо сбогуване, но никога не съм чувствал сърцето си по-празно.
Опитах се с всички сили да го убедя да остане, но явно не беше достатъчно. И може би това, което той върши, е правилното нещо. Може би това ще ни спаси, ще ги спаси. Не знам. Но се надявам, че никога няма да ми се наложи да разкажа на Джули истината.
Трябваше да препрочета последната записка няколко пъти, за да разбера съдържанието.
Татко си тръгнал от „Удсвю“, за да ни спаси всички.
От какво да ни спаси?
И защо беше толкова важно никога да не разбирам защо той е заминал?
„Тук вътре трябва да пише нещо повече“ — помислих си и започнах отново да оглеждам стаята. Може би дядо искаше да открия истината, която се намираше някъде на тавана. Имаше толкова купчини с книги, документи и кутии, че беше трудно да се придвижвам. Наслуки започнах да се ровя в документи, книги и справочници, но не намирах абсолютно нищо интересно.
Под един избледнял вестник от 24 април 1987 година съзрях кожен куфар, не по-голям от малка кутия. Изглеждаше ми познат. Вдигнах го и го сложих в скута си. На него с големи ръкописни златни букви пишеше, ЛИЧНО“.
Сега се сетих откъде ми беше познат.
Трябва да е било във втори или трети клас. Слязох във всекидневната, за да помоля дядо да ми помогне с някаква домашна работа. Но точно тогава той не беше там, затова реших да го изчакам. Седнах във фотьойла му и се огледах. А на масата до фотьойла лежеше малък черен куфар от кожа.