Гудри отвори куфарчето си с две щраквания. Тъкмо щеше да извади някакви документи, когато Мериуедър вдигна ръка.
— Ще почакаме малко с това — каза той. — Попечителят ти ще остане с нас по време на този разговор, Джули. Искаш ли чаша вода, преди да започнем?
Седнах, поклатих отрицателно глава. Гудри също отказа. Полицаят си сипа вода, отпи една глътка, прочисти гласа си.
— Какво можеш да ми разкажеш за това, което се случи точно преди дядо ти да почине? — започна той.
— Какво имате предвид?
— Говорихте ли за нещо специално? Правихте ли нещо специално?
— Седяхме и разговаряхме.
— И това беше всичко?
— Да?
— А това, за което сте говорили: беше ли нещо, за което на дядо ти му бе трудно да говори?
— Разговаряхме за семейството ни, неща от миналото. Хората не умират от такива неща, нали?
— Не, затова те питам. Той разстрои ли се, развълнува ли се за нещо?
Замислих се.
— Може би малко, но повече беше…
— Какво?
— Не, не знам — отчаян е най-добрата дума, която ми идва наум.
— Защо се е отчаял?
Усещах, че не трябва да говоря за сестра си или чичо си точно в този момент, затова казах просто:
— Беше му тъжно, че нямам някого, който да се грижи за мен.
Мериуедър ме гледаше внимателно. Очите му ме пронизваха, като че ли знаеше, че лъжа. Бързо записа нещо в листа пред себе си.
— Не си му давала някакви лекарства или нещо подобно, докато беше там?
— Аз? Защо ще го правя?
— Просто отговори на въпроса, ако обичаш.
— Не — отвърнах аз и изсумтях.
— Той също не те е молил за това?
— Защо ще го прави?
Мериуедър ме погледна и аз отговорих, преди да ми зададе още въпроси.
— Не, не ме е молил.
— Той приемал ли е някаква течност, или храна, докато беше там?
Поклатих отрицателно глава, но после се сетих, че една медицинска сестра влезе и му даде две хапчета с чаша вода.
Разказах за това.
— Две хапчета? — попита Мериуедър.
— Да, поне мисля, че бяха две. Във всеки случай тя пъхна нещо в устата му и той преглътна.
Полицаят подпря брадичката си с ръка, постави показалеца върху носа си.
— Спомняш ли си коя от медицинските сестри беше?
— Не, всички те изглеждат еднакво в глупавите си престилки.
— Значи не помниш как е изглеждала?
Издишах малко въздух от дробовете си, докато се опитвах да събера мислите си.
— Имаше тъмна коса. Конска опашка. Беше много дребна. Усмихната и любезна като всички други.
— Хм.
— Защо питате това? Означава ли нещо?
Полицаят се поколеба.
— Точно сега не изключваме нищо.
— Какво имате предвид?
— Имам предвид, Джули, че не е сигурно дали дядо ти е починал от естествена смърт.
Седях, мълчейки, и гледах право пред себе си. Появи се топка в стомаха ми.
— Но той не получи ли сърдечен инфаркт, или нещо подобно? — попитах. — Сама видях колко бързо се случи.
— Резултатите от съдебномедицинската експертиза все още не са напълно готови, но да, няма съмнение, че сърцето му е спряло рязко. Точно като при Чарлз Фрогъл.
Погледнах го изненадано.
— Какво имате предвид?
— Има доказателства, които сочат, че учителят ти по природни науки и дядо ти са умрели по един и същ начин.
Зяпнах от изненада. Нападнаха ме разни въпроси, но не можех да продумам и дума.
— Трябва да те попитам и за още нещо, Джули. Знаеше ли, че дядо ти е съставил завещание?
— Така ли?
Мериуедър погледна към попечителя ми, който кимна утвърдително.
— Може би не е толкова необичайно? — попитах аз.
— Не, до известна степен не е. Но във всеки случай ти си посочена като единствен наследник, което ще рече, че наследяваш стопанството, къщата, земята, парите.
Кимнах бавно. Досега не бях мислила точно за тази страна на нещата.
— Все пак може би не е странно — казах предпазливо. — Нали бяхме само аз и той. Почти.
— Така е, но ти знаеше ли, че дядо ти е заможен човек?
— Какво имате предвид?
— Стопанството ви не е много скъпо, поне не изглежда да е, въпреки че е голямо. Но се оказва, че дядо ти е имал повече имущество. Много повече имущество.
И впечатляваща сума пари в допълнение.
— К-какво казахте току-що?
— Дядо ти е бил богат мъж, Джули. И ти ще наследиш 17 милиона лири.
35
— Това шокира ли те?
— Ъх, да?
Мериуедър отпи една глътка от водата, без да ме изпуска от поглед. Не знаех какво друго да направя, освен и аз да го гледам втренчено.