За един от опитите, в които близнаците Джак и Роджър участвали, дядо пишеше:
Един ден, когато времето беше хубаво и се виждаше ясно, излязоха на полето, за да премерим колко надалече могат да виждат. Първи беше Джак. На 87 крачки разстояние той все още можеше да види, че Роджър показва два пръста във въздуха, но по-надалече зрението му ставаше неясно. Когато дойде ред на Роджър, той успя да направи 99 крачки и все още бе в състояние да прочете името на шоколада, който Джак държеше в ръката си.
След това дядо показваше, че двамата братя са направили същия опит десет години по-късно. Докато зрението на единия се беше влошило, зрението на брат му се бе подобрило. Това продължаваше да се предава от поколение на поколение.
„Освен това аз мога да виждам през разни неща — помислих си, — поне след като използвам химикалката.“ Освен това знаех, че листовете, които четях, са на разстояние от 35 сантиметра от очите ми. А едно момче, което седеше до стената, беше на четири метра и 79 сантиметра от мен.
Прегледах набързо следващите страници. Прочетох за подобни опити с мирис и слух и подобни резултати. Дядо пишеше още, че братята били много различни и все повече и повече не се разбирали. Роджър бил по-агресивният от двама им. Бащата на близнаците бе цитиран да казва, че никога не успял да разбере напълно Роджър, но не харесвал това, което виждал в погледа му.
На една от страниците дядо беше нарисувал родословно дърво. Видях, че една дълга редица от двойки близнаци започваше с жена на име Верна Дауни. Била единствено дете, но умряла при раждането на децата си. И само един от близнаците — Антъни, оцелял.
„Каква съдба — помислих си. — Да умреш, без да видиш собствените си деца.“ Стана ми любопитно какво се е случило. Отворих интернет търсачката на екрана пред себе си. Когато потърсих името на жената, се заредиха хиляди резултати. Брокерка в Южна Каролина се казваше по същия начин. Една жена в Илинойс също. Добавих „Холоуей“ към търсенето, но нямаше резултати. И тогава осъзнах колко глупаво беше да я търся. Верна Дауни бе живяла преди 150 години.
Но след това се замислих. Ако професорът беше прав, че дядо е писал за собствения си род, тоест за нас, значи може би Верна Дауни беше омъжена за мъж с фамилията Мур?
Опитах отново да търся, този път с „Верна Мур“. Получих почти три милиона резултата. И пак си помислих, че няма смисъл да търся в интернет информация за толкова стара жена. Скролвах бързо по страниците, гледах линковете, но не намерих нищо интересно.
Не и преди да стигна до една страница за британски художници.
Влязох в линка и намерих азбучен списък на художници, живели през XIX век, с някои от творбите им встрани от името.
Погледът ми се спря, когато стигнах до буквата К и един художник на име Адам Кар. И не можех да повярвам на собствените си очи, когато видях как е нарекъл една от картините си: Верна Мур (Червената дама)
51
Взех компактдиска и се забързах към вкъщи. Едва ли чичо Уейн очакваше, че ще се осмеля да се върна в „Удсвю“ сега, и точно поради тази причина реших да го направя. За по-сигурно проверих дали няма някого в съседство и когато прецених, че е достатъчно безопасно, тръгнах по песъчливия път към стопанството ни.
Колелото на Глен все още стоеше паркирано пред къщата, а велосипеда на временната си майка облегнах до стената от задната страна така, че да не се забелязва толкова лесно. Гарваните се бяха събрали в кръг на полето. Като че ли бяха по средата на гарваново съвещание.
Откъде щях да започна? Къщата ни беше пълна с картини, въпреки че аз никога не се бях замисляла много за това. Те просто си бяха там. Във всеки случай не можех да се сетя да сме имали картина с нарисувана червена дама върху нея.
Дядо пишеше, че чрез картината може да се разбере как е направена химикалката. Как беше възможно?
И знаеше ли и чичо Уейн за това?
Тогава осъзнах, че може би той не бе търсил само химикалката. Хората му бяха идвали тук няколко пъти, бяха претърсили дори хотелската ми стая до най-малката подробност.
Опитах се да не мисля за това. Вместо това започнах да търся. Минах през всички стаи, разгледах внимателно картините. Но не намерих никакви червени дами.
Реших да мисля като дядо. Ако наистина искаше да скрие нещо толкова важно като Червената дама, нямаше ли да я сложи на някое хитро място? Или пък защо просто не я беше унищожил?
Може би не беше успял. Обикновено се грижеше за всичко.