Сега виждах всичко ясно, като че ли беше снимка, но не разбирах какво още бе скрито в пейзажа, очите и лицето на Верна Мур. Но след като вече знаех как изглежда картината, трябваше да се опитам да запомня от нея възможно най-много, преди да изгубя суперзрението си.
Намерих молив и тефтер в едно от чекмеджетата на секцията. След това пак застанах близо до картината и записах всичко, което успях да различа. Рисувах и пишех едновременно, докато зрението ми все още беше ясно. Мислех си и за това, което дядо беше казал — че човек може да разбере къде е направена химикалката, гледайки картината.
„Може би в това е бил смисълът през цялото време“ — казах си. Може би точно аз трябваше да намеря химикалката и точно аз да я използвам, за да открия Червената дама.
Оставаше само още едно нещо.
Да я разбера.
55
За щастие, днес беше събота, така че не ми се налагаше да бягам от училище. Не че това толкова ме интересуваше, но все пак беше добре да имам едно притеснение по-малко. Не ми пукаше, че трябва да се срещна с Уилям Гудри и новото си приемно семейство в десет часа. Освен това осъзнах, че не съм върнала колелото на приемната си майка, а го оставих в „Удсвю“, но щях да го закарам друг път.
Предната вечер, преди да си легна, проверих разписанията на влаковете и установих, че първият влак за Ривърбенд тръгва в осем часа и четири минути от централната гара в Холоуей. Взех малко допълнителни дрехи и необходими неща като кибрит, фенерче, мобилен телефон и зарядно и след това се измъкнах през прозореца един час по-рано.
По пътя към гарата се усетих, че гледам втренчено хората, с които се разминавах. Имах чувството, че всички знаят за химикалката в раницата ми и че само чакат удобен момент да ми я откраднат. Беше ужасно неприятно, затова заключих кутийката с химикалката, заедно с тефтера и полицейската аларма, в сейфа за съхранение на гарата в Холоуей. Веднага установих колко приятно е всъщност да я оставя. Изведнъж цветовете около мен станаха по-светли. Същевременно обаче започнах и да усещам липсата й.
Във влака открих свободно място до прозореца. Изключих мобилния си телефон, така че да не могат да ме проследят чрез него. Може би щяха да ме обявят за издирване, но реших да мисля за нещата едно по едно.
Беше странно да пътувам по този начин. Като че ли бях на пътешествие. Не знаех колко време ще отсъствам, но бях твърдо решена да остана толкова, колкото се наложи.
Четири часа и петнайсет минути по-късно пристигнах в Ривърбенд. Слязох от влака, намерих една телефонна кабина близо до гарата и потърсих буквата „К“ в телефонния указател.
В Ривърбенд живееха четирима души с фамилията Кар. Намерих номера и адреса на Маделин без проблем. Не ми отне много време да стигна дотам. „Дедуорт Роуд“ се намираше извън центъра на малкото градче и с това ми напомни за Холоуей. Навсякъде имаше ниски постройки, които навярно бяха на няколкостотин години. Повечето от тях бяха каменни. Една тиха река се плъзгаше през центъра на града, подобно на змия.
Спрях пред сградата с номер 33 и си поех въздух, преди да отида до звънеца и да натисна малкото копче, встрани от което пишеше „Кар“. След няколко секунди чух стъпки в апартамента. След това вратата се отвори и едно любопитно лице погледна навън.
Усмихнах се несигурно. Исках да се представя, но нещо в старата жена ме накара да спра. Забелязах, че ме изучава от глава до пети. Погледът й се спря върху косата ми. След това възкликна:
— Ах, ти, пораснало момиче.
— Изглеждаш точно като нея — каза Маделин Кар, докато сипваше чай.
Седяхме в кухнята. Тъкмо й бях казала, че съм дошла, защото търся разяснение относно Червената дама.
— Като кого? — попитах.
— Верна Мур. Жената, която дядо ми е нарисувал. Кимнах предпазливо.
— Знаете ли нещо за нея?
Госпожа Кар се усмихна едва забележимо. Виждаше се, че в мислите си се връща в миналото.
— Дядо ми говореше много за нея — започна тя. — Много пъти разказваше историята как една вечер младата жена с рижава коса внезапно се появила на моравата пред къщата му. Било необикновено преживяване.
— Какво имате предвид под „появила се“?
— Въпреки че онази вечер имало ужасна буря, дядо чул някакви звуци отвън и излязъл, за да провери какво има. И там лежала тя, с ужасни болки и кървяща рана в корема.
Сетих се за съня си, за жената и мъжа в тъмната пещера, за ножа, който той извади точно преди да се събудя. На картината също имаше мъж с тъмни дрехи, който държеше нещо остро в ръцете си.