Опитвах се да осмисля всичко, доколкото можех, но усещах, че не ми се получава напълно.
— Но как тогава една такава химикалка става магическа? Химикалката, която намерих аз, е абсолютно същата като тази и това, което пиша с нея, се случва веднага след това.
Хаксли доби замислен вид.
— Мисля, че знам как — отвърна той не след дълго. — Почти съм убеден, че мъжът, когото Адам Кар е нарисувал на заден фон на Червената дама, е моят дядо. Той помагаше на хората за всевъзможни проблеми и съм доста сигурен, че се е опитал да помогне и на твоята прапрапрабаба, или каквато ти се пада, с едно или друго. Разбираш ли, Джули, когато дядо ти беше тук, направихме една разходка до Маунт Хороу. По някаква случайност се натъкнахме на един процеп в скалата, една пещера, в която влязохме. И бързо разбрахме, че сме се озовали на много специално място.
Спомних си пак картините от съня си.
— В средата на пещерата имаше огнище — ясен знак, че е имало хора там. Освен това намерихме разни неща, които не можеха да бъдат на някой друг, освен на дядо.
— Какви неща?
— Старо хаванче, пестик, стари изсушени растения, някакъв олтар, една желязна тенджера. Класически неща, които ние, шаманите, използваме, за да помогнем, когато някой например е болен или при раждане, за да облекчим болките.
Спомних си предметите от съня си, бременната жена.
Парчетата от пъзела започнаха да се подреждат.
— Нямах съмнение, че това са неща на дядо. Трябваше само да събера две и две. Най-вероятно дядо ми е бил там с Верна Мур.
— Какво мислите, че е станало в такъв случай?
Хаксли прочисти гласа си. За момент се уплаших, че ще започне пак да кашля, но за щастие, това не се случи.
— Мисля, че дядо ми е искал да използва такава химикалка, за да се опита да помогне на госпожа Мур по някакъв начин, но явно нещо се е объркало междувременно. И ако след толкова време химикалката все още е така силна, както казваш, тогава не мога да си помисля друго, освен че в онази вечер е започнал някакъв процес, който така и не е завършил. Поне не по нормален начин. Явно някакви огромни сили са се задвижили.
— И тук ли идва ролята на северното сияние?
— Може би.
— Затова ли семейство Мур сме толкова привлечени от химикалката? Особено когато има северно сияние?
— Вероятно. Не съм съвсем сигурен, но се съмнявам, че други освен вас могат да я използват, тъй като химикалката е трябвало да помогне на твоята прапрапрабаба. Но едно нещо е ясно: други хора могат да създадат копие на химикалката, ако само знаят как да го направят.
— Вие можете ли?
— Да, но не съм го правил от много години. А и се опасявам, че вече е твърде късно за мен. И тук няма някакво точно обяснение, Джули. Всичко зависи от това от какво се нуждае човек и колко силно вярва. Всички ние имаме различни нужди.
— Но това означава ли, че ако успея да създам химикалка със същите способности като другата, тогава трябва да се опитам да, ъх, да я заредя, докато има северно сияние?
Хаксли кимна.
— Но нали няма някого, който да знае кога северното сияние се появява?
— Не. Поне не тук. Ако бяхме по на север, шансовете някой да знае щяха да са много по-големи.
Замислих се пак за дядо. Защо тогава беше толкова важно да се унищожи картината, след като човек се нуждаеше от северното сияние, за да създаде подобна могъща химикалка?
— Последното желание на дядо беше да унищожа Червената дама. Страхуваше се, че картината може да покаже на някого къде химикалката е получила силите си. Това означава, че географията играе важна роля, че мястото, което Адам Кар е нарисувал на Червената дама, е от особено значение. Не мислите ли?
— Разбира се. И аз смятам така.
— А картината показва Маунт Хороу, нали? И точно там с дядо сте открили пещерата, за която разказахте?
Хаксли кимна отново.
— И дядо ти разбра, че има някаква взаимовръзка — каза той. — Тъй като аз съм внукът на мъжа, когото той откри мъртъв в гората.
Кимнах в съгласие.
— Едно странно нещо през онзи ден в пещерата — продължи Хаксли — беше, че Джим, който далеч не беше някакъв атлет, каза, че се чувства здрав и силен вътре. Внезапно вече не беше изморен, не го болеше гърбът. Докато аз, от друга страна… — рече Хаксли и поклати глава.
Можех да си представя как дядо е бил убеден, че силите или способностите на химикалката все още са в пещерата, след като е изпитал абсолютно същото чувство като преди.