59
— Трябва ми кръв от теб.
— Какво?
— Кръв. Трябва да се смеси с останалите неща.
Погледнах го и зяпнах от учудване.
— Искаш да се порежа сама?!
— Аз също мога да го направя, ако на теб ще ти е трудно. Достатъчни са няколко капки.
Той се приближи към мен с ножа.
— Н-не, не, сама ще го направя — казах аз и взех ножа, прекарах ръка по острието. Беше много остър. Мъжът се обърна и продължи да стрива билки.
— Започна да става достатъчно топло.
Затворих очи и приближих острието към дланта си, стиснах зъби. Скоро след това кръвта се появи.
— Чудесно!
Взе дланта ми и изстиска няколко капки кръв в хаванчето.
— Това ли е всичко?
— Не. Сега е мой ред.
Той взе ножа и на свой ред поряза ръката си.
— 3-защо и твоята кръв трябва да участва? — попитах.
— Защото моите способности ще ти бъдат от помощ — отвърна той. — Ти не си правила подобно нещо преди.
Изстиска няколко капки кръв в хаванчето и разбърка. След това изсипа сместа в желязната тенджера, отиде пак до торбата и извади една малка кутийка и лист. Отвори кутийката и ми показа продълговат предмет — химикалка. Подаде ми листа.
— Напиши това, което искаш да се случи. Твоите най-силни и дълбоки желания и мисли. Когато си готова, ще хвърлим листа в огъня.
— Но тогава той ще изгори.
— В това е целият смисъл. Когато листът гори, освобождаваме написаното на него така, че желанията да могат да бъдат осъществени. Това е красотата на магията с огън. Ако подейства. Затова е много важно да направим всичко по правилния начин.
Пещерата се изпълни с мирис на билки. Той показа химикалката още веднъж.
— Ще заредим тази химикалка и с положителна, и с отрицателна енергия и след това ще използваме само положителната. Ще заключим вътре отрицателната енергия, така да се каже, виждаш ли как горната част на химикалката може да се завърти? — Той показа — завъртя я напред и назад. Кимнах. — Преди да започнеш да пишеш, трябва да завъртиш химикалката на страната, която искаш да използваш. При никакви обстоятелства не трябва да я въртиш в обратна посока. Разбра ли?
— М-мисля, че да.
Той свали тенджерата от огъня и потопи върха на химикалката в сместа, която беше приготвил. След това ми подаде химикалката. Беше приятно да я държа, като че ли бе залепнала за ръцете ми. Завъртях горната част към себе си и написах:
Засили сетивата ми.
Нека не кървя.
Направи ме здрава, дай ми сили.
Не ги оставяй да умрат.
— Добре — каза мъжът. — Така. Сега искам да си представиш това, което си пожела. Кажи си, че си здрава, и си повярвай. Повтаряй си го, докато не се убедиш, че е така. За нищо на света не трябва да мислиш или да вярваш, че ще умреш от кръвоизлив при раждането на децата си, защото иначе точно това ще се случи. Трябва да си мислиш, че ще оцелееш.
Опитвах се да мисля, доколкото можех.
— И се увери, че наистина го мислиш, че не е нещо, което просто изричаш. Положителна енергия! Повярвай в силата на думите и мислите. Протегни ръце нагоре, стегни всички мускули в тялото си, изтласкай потока от сили през главата си и си представи, че цялата енергия, която създаде сега, се освобождава!
Напевният глас на мъжа се връщаше като ехо от стените. Тъкмо щях да затворя очи, за да се концентрирам по-добре, когато една танцуваща светлина влезе през процепа в планината и освети стените на пещерата в червено. Мъжът, който беше тръгнал към кръга, за да пусне листа в жарта, също забеляза пламтящата светлина.
По тази причина не видя къде стъпва.
Препъна се в един от камъните и отвори кръга. Падна напред и не можа да се предпази с ръце. Лицето му се озова в огъня и след не повече от секунда косата му беше обхваната от пламъци. Започна да крещи, опитвайки се да потуши огъня с ръце, но тогава се запали и листът и мъжът го изпусна в пламъците. Същото се случи с тенджерата и химикалката. Всичко попадна в горещата жар.
Скочих, за да му помогна. Свалих връхната си дреха и я увих около ръката му, за да изгася пламъците, но косата му продължаваше да пламти. Писъците от болка отекваха в пещерата. Хванах го за дрехата му и се опитах да го издърпам от огъня, но беше твърде тежък за мен. Междувременно сместа от тенджерата се изсипа в отвора, който водеше до земните недра. Докато дърпах мъжа с всички сили, видях, че той се опитва да стигне с ръка химикалката, която лежеше в пламъците нажежена, сякаш цялата магическа светлина отвън се бе събрала около нея.