Линда не се съгласи. Тя не виждаше в Блат нищо, за което да го съжалява. Беше млада и безмилостна.
Двете излязоха от магазина и се насочиха надолу към свързващия път.
Линда беше заета с мислите си. Кристин Редфън й харесваше. Тя и Розамънд Данли бяха според нея единствените поносими хора на острова. Но и двете не разговаряха много с нея. Сега, докато вървяха, Кристин мълчеше. „Това — мислеше си Линда — е съвсем разумно. Щом нямаш нищо съществено за казване, трябва ли да дърдориш непрекъснато?“
Тя потъна в собствените си дилеми.
Внезапно каза:
— Госпожо Редфън, чувствали ли сте някога, че всичко е толкова ужасно, толкова страшно, че… че, о, ще избухнете…
Думите бяха смешни, но лицето на Линда беше изопнато и напрегнато. Кристин Редфън, която отначало я погледна с неразбиращи очи, със сигурност не видя нищо смешно. Затаи дъх, после отвърна:
— Да, да… чувствала съм се… точно така…
IV.
Блат каза:
— Значи вие сте прословутата хрътка?
Те бяха в бара, любимо място на Блат.
Еркюл Поаро прие забележката с присъщата му нескромност.
Другият мъж продължи:
— И какво правите тук — по работа ли?
— Не, не. Отдъхвам си. На почивка съм.
Блат намигна.
— Нима не бихте отговорили така дори и да не е вярно?
Детективът отвърна:
— Не непременно.
Хорас Блат каза:
— О! Хайде сега. Всъщност с мен сте в пълна безопасност. Аз не повтарям всичко, което чуя. Научих се да си държа езика зад зъбите преди години. Не бих преуспял така, ако не знаех как да го правя. Но нали знаете какви са повечето хора — дрън, дрън, дрън за всичко, което чуят. С вашия занаят вие не бихте могли да си го позволите. Затова и трябва да поддържате версията, че сте тук на почивка и нищо друго.
Поаро попита:
— А вие защо предполагате противното?
Събеседникът му затвори око.
— Аз съм човек с жизнен опит. Познавам лицата на хората. Човек като вас би отишъл в Довил или в Дьо Туке, или в Жуан льо Пен. Това е вашият… как се казваше? — духовен дом.
Поаро въздъхна. Погледна през прозореца. Валеше дъжд и островът бе обгърнат в мъгла.
— Възможно е да сте прав — отвърна. — Там поне, когато вали, има развлечения.
— Доброто старо казино! — сети се Блат. — Аз, нали разбирате, трябваше да се трудя през по-голямата част от живота си. Никакво време за ваканции или удоволствия. Исках да постигна много и го направих. Сега мога да върша каквото си искам. Парите ми са същите като на всеки друг. Доста си поживях през последните няколко години, уверявам ви.
Поаро измърмори:
— А-а, да?
— Не зная защо дойдох тук — продължи Хорас Блат.
Поаро отбеляза:
— И аз се чудех?
— Ха, това пък какво е?
Детективът изразително махна с ръка.
— Аз също съм наблюдателен. Със сигурност бих очаквал да изберете Довил или Биариц.
— А вместо това и двамата сме тук, а?
Блат дрезгаво се изкиска.
— В действителност не зная защо дойдох тук — замисли се той. — Нали разбирате… стори ми се романтично. Хотел „Веселия Роджър“, Островът на контрабандистите. Подобен адрес възбужда любопитството на човека, нали знаете? Кара те да си спомниш времето, когато си бил момче. Пирати, контрабанда и тем подобни. — Той се разсмя смутено. — Като младеж доста плавах. Не в тази част на света. Покрай източния бряг. Смешно е как вкусът към тези неща никога не напуска напълно човека. Ако пожелаех, можех да имам разкошна яхта, но някак си това не ми се нрави. Обичам да плавам с моята малка черупка. Редфън също обича да излиза в морето с платноходка. Един-два пъти излезе с мен. Сега не мога да го хвана — постоянно се върти покрай онази червенокоса съпруга на Маршъл.
Той спря за малко, после понижи глас и продължи:
— Този хотел е пълен със сухари. Госпожа Маршъл като че ли е единственото свежо петно! Мисля си, че Маршъл има доста грижи с нея. Разбира се, носят се какви ли не истории за времето, когато е била актриса… а и след това! Мъжете полудяват по нея. Ще видите, тези дни ще ни сполетят неприятности.
Поаро попита:
— Какви неприятности?
Другият отговори:
— Зависи. Като гледам Маршъл, бих казал, че той е човек с особен нрав. Всъщност зная, че е такъв. Чувал съм туй-онуй за него. Срещал съм този тип мъже. При тях никога нищо не се знае. За Редфън е по-добре да внимава…