Той прекъсна, тъй като обектът на думите му влезе в бара. После продължи високо и смутено:
— Та, както казах, да се плава край този бряг, е много приятно. Здравейте, Редфън, ще пийнете ли с мен? Какво ще пиете? Мартини? Добре. А вие, мосю Поаро?
Той поклати глава. Патрик Редфън седна и изрече:
— Плаване ли? Това е най-доброто забавление на света. Бих искал да мога повечко да се занимавам с него. Като дете прекарвах по-голяма част от времето си, плавайки край този бряг в една лодчица.
Поаро каза:
— Значи добре познавате тукашните места?
— Доста добре! Познавах това място още преди да построят хотела. Имаше само няколко рибарски къщички край залива Ледъркум, а на острова пустееща стара къща със заковани прозорци и врати.
— Тук е имало къща?
— Да, но от години никой не живееше в нея и тя се рушеше. Разказваха се всевъзможни истории за някакви тунели от къщата чак до Пещерата на елфите. Спомням си, че вечно търсехме този проход.
Хорас Блат разля мартинито си. Изруга и бършейки се, попита:
— Каква е тази Пещера на елфите?
Патрик отговори:
— О, нима не знаете? Намира се в Заливчето на елфите. Не е лесно да намерите входа й. Той е сред купчина едри каменни блокове в единия край. Само един дълъг тесен процеп. Едва можете да се промушите през него. Навътре се разширява и става доста голяма пещера. Можете да си представите какво забавление било това за едно момче! Показа ми я един стар рибар. Днес дори рибарите не знаят за нея. Преди няколко дни попитах един рибар защо мястото се нарича Залив на елфите и той не можа да ми обясни.
Еркюл Поаро каза:
— И аз все още не мога да разбера защо на елфите.
Редфън поясни:
— О, това е типично за Девъншир. Ето например има Пещера на елфите до Шийпстър в Местността на блатата. От вас се иска да оставите една карфица, нали разбирате — подарък за елфите. Те са нещо като духове на блатистите местности.
— Охо, това е интересно! — възкликна детективът.
Патрик Редфън продължи:
— Из Дартмур има още много сказания за елфи. Има скалисти хълмове, за които се говори, че са владение на елфите, и съм сигурен, че прибиращите се след бурна нощ селяни продължават да се оплакват, че елфите са ги подвели.
Хорас Блат уточни:
— Искате да кажете, когато са обърнали по няколко чашки?
Патрик отговори с усмивка:
— Това, разбира се, е разумното обяснение!
Блат погледна часовника си:
— Отивам на вечеря. Общо взето, Редфън, мои любимци са пиратите, а не елфите.
Патрик Редфън каза смеейки се, докато другият излизаше:
— Честна дума, бих искал да видя този стар приятел подведен от елфите.
Поаро отбеляза замислено:
— Като за сериозен бизнесмен господин Блат изглежда има твърде богато въображение.
Патрик Редфън каза:
— Така е, защото е полуобразован. Така поне твърди жена ми. Погледнете какво чете! Само трилъри и уестърни!
Детективът попита:
— Искате да кажете, че той все още има манталитет на момче?
— Ами не мислите ли така, господине?
— Е, аз не съм имал много контакти с него.
— Нито пък аз. Един-два пъти плавахме заедно с лодка — но… в действителност той не обича компанията на друг човек. Предпочита да бъде сам.
Поаро отбеляза:
— Любопитно наистина. Учудващо различно от поведението му на сушата.
Редфън се засмя:
— Зная! Създава затруднения на всички, като ни кара да се чудим как да го отбегнем. Той би искал да превърне това място в нещо средно между Маргейт и Льо Туке.
Поаро замълча, като съсредоточено изучаваше засмяното лице на своя събеседник. После неочаквано изрече:
— Струва ми се, господин Редфън, че изпитвате удоволствие от живота?
Патрик го изгледа втренчено.
— Да, наистина е така. Защо не?
— Защо не, наистина — съгласи се белгиецът. — Приемете моите поздравления по този повод.
Усмихвайки се леко, Патрик Редфън каза:
— Благодаря ви, сър.
— Ето защо като по-възрастен човек, доста по-възрастен човек, осмелявам се да ви дам един съвет.
— Да, сър?
— Един мой мъдър приятел от полицията ми каза преди години: „Еркюл, приятелю, ако искаш да познаеш спокойствието, избягвай жените.“