Разочарование след разочарование.
Най-напред дойдоха семейство Гарднър, напълно екипирани с плетка и книга, а после и госпожица Брюстър.
Госпожа Гарднър, работлива както винаги, се настани на стола си, и започна да плете енергично и в същото време да говори:
— Знаете ли, мосю Поаро, плажът изглежда много пуст тази сутрин. Къде са всички?
Той отговори, че и семейство Мастърман, и семейство Коуън, които имаха малки деца, са заминали на еднодневна екскурзия с лодка.
— Ами да, наистина, всичко е различно, като ги няма наоколо да викат и да се смеят. И само един човек в морето — капитан Маршъл.
Маршъл тъкмо беше приключил с плуването. Той идваше нагоре по плажа с хавлиена кърпа в ръка.
— Доста приятно е в морето тази сутрин — подхвърли той. — За нещастие имам да върша куп неща. Трябва да вървя и да се залавям за работа.
— Е, и това ако не е ужасно неприятно, капитан Маршъл. И то в такъв хубав ден като днешния. Боже, не беше ли вчерашният ден твърде лош? Казах на господин Гарднър, че ако времето се задържи такова, трябва да си тръгнем. Меланхолия, знаете, с тази мъгла. Създава някакво призрачно усещане, а пък винаги съм била податлива на атмосферни въздействия още от дете. Понякога, знаете ли, усещах, че трябва просто да крещя. А това, разбира се, беше голямо изпитание за родителите ми. Но майка ми беше чудесна жена и казваше на баща ми: „Синклеър, щом детето се чувства така, трябва да я оставим да го направи. Пищенето е нейният начин да изяви себе си.“ Разбира се, баща ми се съгласяваше. Той беше всеотдаен към майка ми и правеше всичко, което тя кажеше. Бяха възхитителна двойка, както, уверена съм, господин Гарднър ще потвърди. Те бяха забележителна двойка, нали, Одел?
— Да, скъпа — отвърна той.
— А къде е вашето девойче тази сутрин, капитан Маршъл?
— Линда? Не зная. Предполагам, че се шляе някъде из острова.
— Вижте, капитан Маршъл, това девойче ми се вижда малко слабовато. Има нужда от повече храна и много, много разбиране.
Кенет Маршъл отсече:
— Добре си е.
Той се качи към хотела.
Патрик Редфън не влезе във водата. Седеше и открито гледаше към хотела. Започваше да се мръщи.
Госпожица Брюстър беше жизнерадостна и в добро настроение.
Разговорът беше същият, както всяка друга сутрин. Неспирното дърдорене на госпожа Гарднър и кратките излайвания от госпожица Брюстър.
Най-накрая тя отбеляза:
— Плажът изглежда малко пуст. Всички ли са заминали на екскурзия?
Госпожа Гарднър рече:
— Казвах тази сутрин на господин Гарднър, че не може да не направим една екскурзия до Дартмур. Съвсем близо е и е свързан с толкова романтични неща. Бих искала да видя оня затвор за каторжници — не беше ли Принстън? Мисля, че е по-добре веднага да го уредим и да отидем там утре, Одел?
Господин Гарднър каза:
— Да, скъпа.
Еркюл Поаро се обърна към госпожица Брюстър:
— Ще се къпете ли, мадмоазел?
— О, аз направих сутрешното си къпане преди закуска. Без малко да ми разбият главата с някакво шише. Захвърлиха го през един от хотелските прозорци.
— Та това е много опасно — каза госпожа Гарднър. — Имах един много добър приятел, който получи сътресение на мозъка от кутия от паста за зъби, която паднала отгоре му на улицата — хвърлена от прозорец на трийсет и петия етаж. Да се направи такова нещо е изключително опасно. Причиниха му много големи неприятности. — Тя започна да рови сред кълбетата си. — Я, Одел, струва ми се, че не съм взела друг нюанс от виолетовата прежда. Във второто чекмедже в бюрото в спалнята ни или може би в третото.
— Да, скъпа. — Съпругът й стана послушно и се отправи да го търси.
Госпожа Гарднър продължи:
— Понякога, нали разбирате, наистина си мисля, може би в днешно време малко прекаляваме. Ами че всичките наши големи открития и всички електровълни, които сигурно съществуват в атмосферата, наистина мисля, че това води до голям душевен смут и просто чувствам, че може би е дошло времето за ново послание към човечеството. Не зная, мосю Поаро, дали някога са ви интересували предсказанията от Пирамидите?
— Не, не са — отвърна той.
— О, уверявам ви, че са много, много интереси. Какво ще кажете за това, че Москва е точно на осемнайсет хиляди мили на север от… как се казваше… не беше ли Ниневия?… но както и да е, вземете един кръг и той показва най-неочакваните неща — и човек ясно може да види, че трябва да е имало специални указания и че тези древни египтяни не биха могли сами да измислят това, което са направили. А щом навлезете в теорията на числата и повторението им, там всичко е толкова ясно, че се чудя как някой може дори за момент да се усъмни в истинността на тези неща. — Тя замълча победоносно, но нито Поаро нито Емили Брюстър имаха желание да спорят по въпроса.