— Има табелки. И, разбира се, по време на прилив ние сме напълно откъснати.
— Да, но при отлив?
Тя обясни. В края на свързващия път откъм острова имало порта. На нея било написано: „Хотел «Веселия Роджър». Частна собственост. Влизането разрешено само за гости на хотела.“ Там и от двете страни скалите се издигали направо от морето и не било възможно да бъдат изкачени.
— Предполагам обаче, че всеки би могъл да вземе лодка, да заобиколи и да слезе в някое от заливчетата? Не можете да им попречите да направят това. Достъпът до откриващата се при отлив плажна ивица е свободен. Не можете да попречите на хората да бъдат на брега по времето между отлива и прилива.
Но това по всичко личеше, че се случвало много рядко. На пристана в залива Ледъркум можело да се вземат лодки, но от там до острова човек трябвало доста да гребе, а освен това веднага щом се излезело от пристанището на залива Ледъркум, течението било много силно. А и в Залива на чайките, и в Залива на елфите до стълбата също имало предупредителни табели. Тя добави и това, че Джордж или Уилям винаги зорко охранявали основния плаж, който бил най-близо до сушата.
— Кои са Джордж и Уилям?
— Джордж работи на плажа. Грижи се за костюмите и за водните колела. Уилям е градинарят. Поддържа алеите, маркировката на тенискортовете и други подобни дейности.
Полковник Уестън каза нетърпеливо:
— И така, всичко изглежда достатъчно ясно. Не искам да кажа, че никой не би могъл да дойде отвън, обаче всеки, който направи това, поема голям риск — рискът да бъде забелязан. След малко ще поговорим с Джордж и Уилям.
Госпожа Касъл заяви:
— Аз не обръщам особено внимание на екскурзиантите — ужасно шумна тълпа, а и често оставят кори от портокали и цигарени кутии по пътя и долу край скалите, но въпреки всичко никога не съм и помисляла, че един от тях ще се окаже убиец. О, Господи, наистина е ужасно да се изрече! Такава изискана жена като госпожа Маршъл — убита, и което е по-ужасно, всъщност… ъ-ъ… удушена… — Тя едва успя да си наложи да произнесе думата. Изрече я с крайно нежелание.
Инспектор Колгейт каза с успокоителен тон:
— Да, ужасно неприятна работа.
— А и вестниците. Моят хотел във вестниците!
Той леко се ухили:
— Ами, това е вид реклама.
Госпожа Касъл се изпъчи. Гърдите й се издигнаха, изскърца банел. Тя ледено произнесе:
— Не тази е рекламата, която ме интересува, господин Колгейт.
Полковник Уестън се намеси:
— И така, госпожо Касъл, имате ли списък на гостите, отседнали тук, както ви помолих?
— Да.
Полковникът заразглежда съсредоточено хотелската книга за регистрация. Хвърли поглед към Поаро, който беше четвъртият член на групата, събрана в директорския кабинет.
— Ето къде съвсем скоро вероятно ще можете да ни помогнете.
Той прочете имената.
— А обслужващият персонал?
Собственичката на хотела представи втори списък.
— Има четири камериерки, един салонен управител и трима сервитьори, а Хенри обслужва бара. Уилям се грижи за ботушите и обувките. Има една готвачка и две помощнички.
— Какво ще кажете за сервитьорите?
— Ето, сър, Албърт, салонният управител, постъпи при мен от хотел „Винсънт“ в Плимут. Бил е там няколко години. Тримата му подчинени са тук от три години, а единият — от четири. Те са много приятни младежи и изключително почтени. Хенри е тук от откриването на хотела. Той е направо част от него.
Уестън кимна към Колгейт:
— Всичко изглежда наред. Ти, разбира се, ще ги провериш. Благодаря ви, госпожо Касъл.
— Това ли е всичко, което ви е необходимо?
— За момента, да.
Тя излезе от стаята и вратата изскърца. Уестън каза:
— Първото нещо, което трябва да направим, е да говорим с капитан Маршъл.
IV.
Кенет Маршъл седеше хрисимо и отговаряше на зададените му въпроси. Като се изключи лекото изопване на чертите му, той беше съвсем спокоен. Като го гледаше така, огрян от слънчевата светлина, човек осъзнаваше, че той е красив мъж. Правилни черти, непоколебими сини очи, решителна уста. Гласът му беше нисък и приятен. Полковник Уестън казваше:
— Напълно разбирам какъв ужасен удар трябва да е това за вас, капитан Маршъл. Но предполагам, сте наясно, че искам да получа най-пълна информация колкото е възможно по-скоро.