— А-а… да. — Той добави с едва забележима натъртеност в гласа си: — И вие казахте, че не сте…
Еркюл Поаро не трепна и нежно погали пищните си мустаци. Уестън попита:
— Имахте ли някаква особена причина да се опитвате да намерите жена си тази сутрин?
Маршъл премести дружелюбно поглед към началника на полицейското управление.
— Не, просто се чудех къде е, това е всичко.
Уестън замълча и премести стола малко, преди да зададе следващия въпрос:
— Току-що споменахте, капитан Маршъл, че жена ви се е познавала с Патрик Редфън от преди. До каква степен жена ви познаваше господин Редфън?
— Имате ли нещо против да запуша? — Маршъл прерови джобовете си. — По дяволите! Забутал съм някъде лулата си.
Поаро му предложи цигара и той прие. Запалвайки я, каза:
— Питахте за Редфън. Жена ми ми каза, че го е срещнала на някакъв коктейл.
— Значи е бил само случаен познат?
— Предполагам.
— Оттогава… — началникът на полицията замълча за малко — както разбирам, това познанство доста се е задълбочило.
Маршъл остро реагира:
— Разбирате, така ли? Кой ви каза?
— Това е клюката на хотела.
За момент погледът на Маршъл се насочи към Поаро. Задържа се върху него с някакъв студен гняв.
— Хотелските клюки обикновено не са истина! — изрече.
— Възможно е. Но подочух, че господин Редфън и жена ви са дали някои основания за клюките.
— Какви основания?
— Непрекъснато са били заедно.
— Това ли е всичко?
— Не отричате, че е било така?
— Може да е било. Всъщност не съм забелязал.
— Вие не се… извинете ме, капитан Маршъл… противопоставихте на приятелството между жена ви и господин Редфън?
— Нямах навик да критикувам поведението на жена си.
— Не възразихте, нито се противопоставихте, по какъвто и да е начин?
— Разбира се, че не.
— Въпреки че това се превръщаше в обект на скандал, а между господин Редфън и съпругата му се появяваше отчуждение?
Кенет Маршъл изрече студено:
— Аз не се бъркам в чуждите работи и очаквам другите да не се месят в моите. Не давам ухо на клюки и празни приказки.
— Няма да отречете, че господин Редфън се е възхищавал от жена ви?
— Вероятно се е възхищавал. Повечето мъже го правеха. Тя беше много красива.
— Но вие самият сте били убеден, че в цялата работа няма нищо сериозно?
— Никога не съм помислял за това, истината ви казвам.
— А да предположим, че имате свидетел, който може да потвърди, че те са били в най-интимни отношения?
Отново сините очи се отправиха към Еркюл Поаро. Отново върху това обикновено безчувствено лице се появи неприязън.
Маршъл заяви твърдо:
— Щом искате да слушате тези измишльотини, слушайте ги. Жена ми е мъртва и не може да се защити.
— Искате да кажете, че вие лично не им вярвате?
За първи път по челото на Маршъл можеха да се забележат ситни капчици пот.
— Не възнамерявам да вярвам, на каквито и да е неща от този род — отвърна. И продължи: — Не се ли отдалечавате твърде много от главното в тази история? Това, в което вярвам или не вярвам, със сигурност няма връзка с безспорния факт — убийството?
Еркюл Поаро се обади, преди някой от другите двама да отвори уста.
— Вие не разбирате, капитан Маршъл. Няма такова нещо като безспорен факт. В девет от десет случая убийството произтича от обстоятелствата и характера на убития. Понеже жертвата — той или тя, е била определен тип човек, ето защо той или тя са били убити! Докато не разберем напълно и изцяло точно какъв човек е била Арлин Маршъл, няма да можем ясно да определим кой я е убил. Оттук произлиза необходимостта от нашите въпроси.
Маршъл се обърна към началника на полицията:
— Това ли е и вашето мнение?
Уестън започна да извърта:
— Ами до известна степен… тъй да се каже…
Маршъл се изсмя:
— Така си мислех, че няма да се съгласите. Всички тези приказки за характерите са специалитет на мосю Поаро, предполагам.
Детективът каза с усмивка:
— Поне можете да се поздравите за това, че не направихте нищо, с което да ми помогнете.
— Какво искате да кажете?