— Какво ни разказахте за жена си? Абсолютно нищо. Споменахте ни само онова, което всеки сам може да види. Че е била красива и че й се възхищавали. Нищо повече.
Кенет Маршъл повдигна рамене и изрече:
— Вие сте луд.
Погледна към началника на полицията:
— Има ли нещо друго, сър, което вие бихте искали да ви кажа?
— Да, капитан Маршъл, вашите собствени действия тази сутрин, ако обичате.
Кенет Маршъл кимна. Несъмнено беше очаквал това. Започна да говори:
— Закусих долу към девет часа и си прочетох вестника. Както ви казах, после се качих в стаята на жена си и открих, че е излязла. Слязох на плажа, видях мосю Поаро и го попитах дали я е виждал. После набързо се изкъпах в морето и отново отидох в хотела. Тогава беше, чакайте да видя, към единайсет без двайсет — да, точно така. Видях часовника във фоайето. Минаваше малко без двайсет. Качих се в стаята си, но камериерката не беше привършила. Помолих я да свърши колкото е възможно по-бързо. Имах да напиша на машина няколко писма, които исках да изпратя с пощата. Пак слязох долу и си поприказвах малко с Хенри в бара. Качих се отново в стаята си в единайсет без десет. После там написах писмата си. Писах на машина до дванайсет без десет. После се преоблякох и си сложих екипа за тенис, тъй като имах уговорка да играя тенис в дванайсет. Бяхме ангажирали корта предишния ден.
— Кои „ние“?
— Госпожа Редфън, госпожица Данли, господин Гарднър и аз. Слязох в дванайсет и тръгнах към кортовете. Госпожица Данли беше там, а също и Гарднър. Госпожа Редфън пристигна след няколко минути. Играхме тенис около час. Точно когато се прибрахме в хотела, аз… аз… научих за станалото.
— Благодаря ви, капитан Маршъл. Като една обичайна формалност само, има ли някой, който може да потвърди факта, че сте писали в стаята си между… ъ-ъ… единайсет без десет и дванайсет без десет?
Маршъл отвърна с едва забележима усмивка:
— Да не би да ви е хрумнало, че съм убил собствената си съпруга? Чакайте да помисля. Камериерката беше наоколо и оправяше стаите. Трябва да е чула тракането на пишещата машина. А и самите писма. При цялата тази бъркотия не съм ги изпратил. Струва ми се, че те са доказателство, достатъчно убедително като всяко друго.
Извади от джоба си три писма. Бяха адресирани, но нямаха марки. Той каза:
— Съдържанието им, между впрочем, е напълно поверително. Но щом става дума за убийство, човек е принуден да се довери на дискретността на полицията. Съдържат списъци с данни и различни финансови отчети. Мисля, че ако накарате един от вашите хора да ги напише на машина, ще се уверите, че няма да го направи за по-малко от час. — Замълча. — Удовлетворени сте, надявам се?
Уестън каза успокояващо:
— Не става въпрос за подозрение. Всеки на острова ще бъде помолен да даде обяснение за действията си в периода между единайсет без петнайсет и дванайсет без двайсет.
Кенет Маршъл отбеляза:
— Така трябва.
Уестън добави:
— Още нещо, капитан Маршъл. Имате ли представа по какъв начин е вероятно жена ви да се е разпоредила с това, което е притежавала?
— Имате предвид завещание? Не мисля, че изобщо някога е правила завещание.
— Но не сте сигурен.
— Адвокатите й са от „Баркет, Маркет и Апългуд“ на Бедфорд Скуеър. Те се занимаваха с договорите й. Но съм почти сигурен, че никога не е правила завещание. Веднъж каза, че ако направи такова нещо, ще я побият тръпки.
— В такъв случай, щом е умряла, без да остави завещание, като неин съпруг вие наследявате имуществото й.
— Да, предполагам, че е така.
— Тя имаше ли някакви близки роднини?
— Не мисля. Ако е имала, никога не ги е споменавала. Зная, че родителите й са починали, когато е била дете, и няма нито братя, нито сестри.
— Във всеки случай, предполагам, че не е имала нещо кой знае какво да остави в наследство?
Кенет Маршъл каза студено:
— Напротив. Само преди две години сър Робърт Ърскин, един неин стар приятел, почина и й остави по-голямата част от богатството си. Възлизаше на, струва ми се, около петдесет хиляди лири.
Инспектор Колгейт вдигна очи. До този момент беше мълчал. Сега попита:
— Значи в действителност вашата съпруга, капитан Маршъл, е била богата жена?
Той повдигна рамене.
— Предполагам, че действително е била.
— И въпреки това твърдите, че не е направила завещание?