Детективът откликна:
— Mais oui13, това е така. Арлин Маршъл би си създала врагове, но по мое мнение хипотезата за съществуването на врагове е нелогична, тъй като, нали разбирате, инспекторе, враговете на Арлин Маршъл, струва ми се, както току-що казах, биха били винаги жени.
Полковник Уестън изсумтя:
— Има нещо в това. Жените тук са тези, които изливат злобата си против нея.
Поаро продължи:
— Изглежда почти невъзможно това престъпление да е било извършено от жена. Какви са данните от медицинската експертиза?
Уестън отново изсумтя:
— Нийздън е почти убеден, че е била удушена от мъж. Големи ръце, силно захващане. Възможно е, разбира се, да го е извършила и необикновено силна жена — но е дяволски неправдоподобно.
Поаро кимна.
— Именно! Арсен в чаша чай, отрова в шоколадови бонбони, нож, дори пистолет… но удушаване — не! Мъж трябва да търсим. И веднага става по-трудно. В този хотел има двама души, които имат мотив да желаят Арлин Маршъл да изчезне от пътя им, но и двете са жени.
Полковник Уестън попита:
— Съпругата на Редфън е едната, предполагам?
— Да. Госпожа Редфън би могла да вземе решение да убие Арлин Стюърт. Тя е имала, така да се каже, предостатъчна причина. Мисля също, че госпожа Редфън би могла да извърши убийство. Но не такова убийство. Независимо от това колко е била нещастна и е ревнувала, тя не е, бих казал, жена на силните страсти. В любовта би била предана и вярна, но не страстна. Както казах току-що — арсен в чаша чай, възможно е… но удушаване — не! А съм и сигурен, че тя няма физически данни за извършването на това престъпление — дланите и стъпалата й са малки, по-малки от обичайното.
Уестън кимна:
— Това престъпление не е извършено от жена. Не, извършено е от мъж.
Инспектор Колгейт се изкашля.
— Позволете ми да предложа едно решение, сър. Да речем, че преди да срещне този Редфън, жената е имала друга история с някого — да го наречем Х. Тя изоставя този Х заради Редфън. Х е бесен от гняв и ревност. Проследява я дотук, отсяда някъде в съседство, прескача до острова, очиства я. Това е възможност!
Уестън каза:
— Възможно е, разбира се. И ако е вярно, би трябвало да може лесно да се докаже. Пеша ли е дошъл, или с лодка? Последното изглежда по-правдоподобно. Ако е така, той трябва да е наел лодка някъде. Добре е да поразпитате. — Погледна към Поаро. — Какво мислите за предположението на Колгейт?
Той замислено изрече:
— Някак твърде много се оставя на случайността. Освен това — картината не е вярна в нещо. Разбирате ли, не мога да си представя този мъж… мъжът, побеснял от гняв и ревност.
— Хората наистина пощуряват по нея, сър. Погледнете Редфън — отбеляза Колгейт.
— Да, да… И въпреки това…
Колгейт го погледна въпросително.
Поаро поклати глава. Смръщвайки вежди, каза:
— Някъде, някъде има нещо, което сме пропуснали.
Шеста глава
I.
Полковник Уестън се беше задълбочил в книгата за регистрация на гостите. Четеше на глас:
Майор и госпожа Коуън, госпожица Памела Коуън, младият Робърт Коуън, младият Ивън Коуън, Радълз Маунт, Ледъхед.
Господин и госпожа Мастърман, господин Едуард Мастърман, госпожица Дженифър Мастърман, господин Рой Мастърман, младият Фредерик Мастърман, Марлборо Авеню № 5, Лондон.
Господин и госпожа Гарднър, Ню Йорк.
Господин и госпожа Редфън, Кросгейтс, Селдън, Принсиз Ризбъро.
Майор Бари, Кардън Стрийт № 18, Сейнт Джеймс, Лондон.
Господин Хорас Блат, Пикърсджил Стрийт № 5, Лондон.
Мосю Еркюл Поаро, Уайтхейвън Маншънз, Лондон.
Госпожица Розамънд Данли, „Кардигън Корт“ № 8.
Госпожица Емили Брюстър, Саутгейтс, Санбъри-на-Темза.
Преподобният Стивън Лейн, Лондон.
Капитан и госпожа Маршъл, госпожица Линда Маршъл, „Ъпкот Маншънз“ №73, Лондон.
Той спря. Инспектор Колгейт каза:
— Сър, мисля, че можем да прескочим първите две регистрации. Госпожа Касъл ми каза, че семейство Мастърман и семейство Коуън редовно идват тук всяко лято с децата си. Тази сутрин са излезли на целодневна екскурзия с лодка в морето, като са си взели храна за обяд. Тръгнали са малко след девет часа. Взел ги е някакъв човек на име Андрю Бастън. Можем да проверим от него, но мисля, че можем спокойно да ги изключим.