Колгейт се обади:
— Съгласен съм с мосю Поаро. Тя не е замесена. Доктор Нийздън казва, че ръцете, които са удушили тази дама, са били с нормална големина.
Уестън каза:
— Ами, струва ми се, че е по-добре семейство Редфън да са следващите. Надявам се, че сега той вече се е посъвзел от шока.
III.
Патрик Редфън си беше възвърнал самообладанието. Изглеждаше пребледнял и измъчен и неочаквано много млад, но се държеше съвсем спокойно.
— Вие сте господин Патрик Редфън от Кросгейтс, Селдън, Принсиз Ризбъро?
— Да.
— От колко време познавате госпожа Маршъл?
Редфън се подвоуми, после отговори:
— От три месеца.
Уестън продължи:
— Капитан Маршъл ни каза, че сте се срещнали с нея на някакъв коктейл. Така ли е?
— Да, така се случи.
Уестън попита:
— Капитан Маршъл загатна, че до момента, когато сте се срещнали тук, вие не сте се познавали добре. Това ли е истината, господин Редфън?
Още веднъж Патрик Редфън се поколеба за миг. После отвърна:
— Ами — не съвсем. Всъщност аз я виждах доста, по един или друг начин.
— Без знанието на капитан Маршъл?
Мъжът леко се изчерви:
— Нямам представа дали той знаеше или не.
Еркюл Поаро промърмори:
— А беше ли също и без знанието на съпругата ви, господин Редфън?
— Струва ми се, че споменах на жена си, че съм срещнал прочутата Арлин Стюърт.
Детективът настояваше:
— Но тя не знаеше колко често се виждате?
— Е, вероятно не.
Уестън попита:
— Вие и госпожа Маршъл уговорихте ли се да се срещнете тук?
Редфън помълча минута-две. После сви рамене.
— Е, добре — каза, — предполагам, че сега всичко ще излезе наяве. Няма смисъл да увъртам пред вас. Бях полудял по тази жена… побъркан… заслепен… както решите. Тя поиска от мен да дойда тук. Възпротивих се малко, но после се съгласих. Аз… аз… е, аз бих се съгласил на всичко, което е по силите на простосмъртен, ако тя поискаше. Тя имаше такова въздействие върху хората.
Еркюл Поаро промърмори:
— Чудесно я обрисувахте. Тя беше вечната Цирцея.
— Точно такава!
Патрик Редфън горчиво изрече:
— Тя наистина превръщаше мъжете в свине! — Той продължи: — Съвсем искрен съм с вас, господа. Нищо няма да крия. Каква е ползата? Както казах, беше ми се завъртяла главата по нея. Дали тя ме е харесвала или не, не зная. Правеше се, че ме харесва, но си мисля, че беше една от онези жени, които изгубват интерес към мъжа, щом веднъж са завладели тялото и душата му. Тя беше съвсем наясно, че ме е хванала. Тази сутрин, когато я намерих мъртва на плажа, се чувствах сякаш — той поспря, — сякаш нещо ме беше ударило между очите. Бях замаян… напълно сразен!
Поаро се наведе напред.
— А сега?
Патрик Редфън срещна погледа му открито и потвърди:
— Казах ви истината. Това, което искам да попитам, е — каква част от всичко ще стане обществено достояние? Не изглежда като че ли това може да има някаква връзка със смъртта й. А ако всичко излезе наяве, то ще се отрази доста зле на жена ми. — О, зная — бързо добави. — Мислите, че досега не съм мислил много за нея? Може би е вярно. Но макар че мога да ви се сторя най-големия лицемер, истината в действителност е, че обичам жена си… обичам я много силно. Другата — той рязко повдигна рамене, — това беше лудост… една от тези глупави идиотски постъпки… но Кристин е различна. Тя е реална. Независимо от това, че се отнесох зле с нея, през цялото време дълбоко в себе си знаех, че тя е човекът, който наистина има значение. — Замълча, въздъхна и изрече твърде патетично: — Иска ми се да можех да ви накарам да повярвате на това.
Еркюл Поаро се наведе напред:
— Та аз наистина го вярвам! Да, да, вярвам го!
Патрик Редфън го погледна:
— Благодаря ви.
Полковник Уестън се изкашля леко.
— Може да приемете, господин Редфън, че няма да се впускаме в неща, които са без значение за случая. Ако вашето увлечение по госпожа Маршъл не е играло някаква роля в убийството, то тогава ще е безсмислено да го намесваме в случая. Но това, което изглежда не осъзнавате, е, че… ъ-ъ… интимните отношения… могат да имат пряка връзка с убийството. Могат да създадат, виждате ли, мотив за престъплението.