Патрик Редфън се сепна:
— Мотив?
Уестън каза:
— Да, господин Редфън, мотив. Капитан Маршъл по всяка вероятност не е знаел за връзката ви. Да предположим, че неочаквано е открил?
Редфън възкликна:
— О, божичко! Искате да кажете, че е загрял и… и я е убил?
Началникът на полицията попита с доста хладен тон:
— Не ви ли е хрумвала подобна развръзка?
Редфън поклати глава:
— Не… странно. Не съм си и помислял за това. Разбирате ли, Маршъл е такъв уравновесен човек. Аз… о, това ми се струва невероятно.
Уестън попита:
— Какво беше отношението на госпожа Маршъл към съпруга й по време на тази история. Безпокоеше ли се тя да не стигне до неговите уши? Или й беше все едно?
Редфън поясни:
— Притесняваше се… малко. Не искаше той да подозира нищо.
— Имаше ли вид като че ли се страхува от него.
— Да се страхува? Не, не бих казал.
Поаро измърмори:
— Извинете ме, господин Редфън, не е ли ставало дума за развод?
Патрик Редфън категорично поклати глава:
— О, не, не е ставало въпрос за нищо подобно. Разбирате ли, имаше я Кристин. А и Арлин, сигурен съм, никога не е мислила за такова нещо. Чувстваше се напълно удовлетворена от брака си с Маршъл. Той е… ами, доста важна клечка, тъй да се каже. — Неочаквано се засмя. — Местната аристокрация… и тем подобни, а и е доста заможен. Тя никога не мислеше за мен като за вероятен съпруг. Не, аз бях само един от поредицата нещастни глупаци — просто нещо, с което да запълни времето си. Знаех това през цялото време и все пак странно защо това не промени чувствата ми към нея… — Гласът му постепенно заглъхна.
Уестън го върна към действителността.
— И така, господин Редфън, имахте ли някаква специална уговорка с госпожа Маршъл за днес сутринта?
Патрик Редфън погледна леко озадачен.
— Не, специално уговорена среща, не. Обикновено всяка сутрин се срещахме на плажа. Имахме навик да караме водно колело.
— Бяхте ли изненадан, когато тази сутрин не заварихте там госпожа Маршъл?
— Да, бях. Много изненадан. Изобщо не можех да си го обясня.
— Какво си помислихте?
— Ами не знаех какво да мисля. Искам да кажа, през цялото време си мислех, че тя ще се появи.
— Ако е имала среща някъде другаде, нямахте ли представа с кого би могла да е тази среща?
Патрик Редфън поклати отрицателно глава.
— Когато имахте rendez-vous15 с госпожа Маршъл, къде се срещахте?
— Ами понякога се срещахме следобед в Залива на чайките. Следобед слънцето не огрява Залива на чайките и затова тогава там обикновено няма много хора. Един-два пъти сме се срещали там.
— Никога при другия залив? Залива на елфите?
— Не. Виждате ли, Заливът на елфите гледа на запад и следобед хората отиват там с лодки или на водни колела. Никога не сме се опитвали да се срещнем сутрин. Щеше да е твърде очебиещо. Следобед хората се прибират да поспят или се шляят наоколо и никой не знае точно къде са другите.
Уестън кимна.
Патрик Редфън продължи:
— След вечеря, разбира се, когато нощите бяха приятни, излизахме заедно на разходка до различни части на острова.
Еркюл Поаро измърмори:
— О, да!
— Патрик Редфън го стрелна с въпросителен поглед.
Уестън каза:
— Значи не можете да ни окажете каквато и да е помощ относно причината, отвела госпожа Маршъл днес сутринта в Залива на елфите?
Мъжът поклати глава. Отвърна с глас, който звучеше искрено учуден:
— Нямам ни най-малка представа! Не беше обичайно за Арлин.
Уестън попита:
— Тя имаше ли приятели тук, които да са отседнали в околността?
— Не, доколкото зная. О, сигурен съм, че не е имала.
— Сега, господин Редфън, искам внимателно да помислите. Вие познавахте убитата от Лондон. Трябва да сте познавали и различни хора от нейния кръг. Има ли някой сред тях, който би могъл да таи нещо против нея? Някой например, когото вие може да сте изместили от сърцето й?
Патрик Редфън помисли няколко минути. После поклати глава.
— Искрено казано, не мога да се сетя за никого.
Полковник Уестън забарабани по масата с пръсти. Най-после изрече:
— Е, това е. Изглежда, оставаме с три възможности. Тази за някакъв непознат убиец — някакъв маниак, който случайно се е намирал в близката околност… а това е доста тежка задача…