Кристин Редфън спокойно изрече:
— Наистина ли си струва сега да се връщаме към всичко това?
— Мисля, че може да си струва, да.
— Ами какво да кажа? — Бледата й кожа внезапно се покри с цвят. Внимателната самоувереност в поведението й изчезна и тя се отпусна. За кратко се показа естествената, истинската Кристин. — Тя беше такава жена, която според моите разбирания беше абсолютно непотребна. Тя не правеше нищо, с което да оправдае съществуването си. Нямаше ум. Не мислеше за нищо друго, освен за мъже, дрехи и възхищение. Ненужна, паразит! Беше привлекателна за мъжете, предполагам… О! Разбира се, че беше! И… Тя и живееше заради този начин на живот. Така че, предполагам, не бях в действителност изненадана, че я постигна такъв мъчителен край. Тя беше от онези жени, които се замесват в какви ли не мръсотии — изнудване… ревност… насилие… всякакъв вид груби емоции. Тя, тя събуждаше най-лошото в хората. — Кристин млъкна, леко задъхана. Твърде късата й горна устна се повдигаше в някакво капризно отвращение.
На полковник Уестън му хрумна, че не би било възможно да се намери по-съвършена противоположност на Арлин Маршъл от Кристин Редфън. Дойде му наум също, че ако човек е женен за Кристин Редфън, въздухът би бил толкова разреден, че жени като Арлин Стюърт биха имали особена привлекателност за него.
И тогава, идвайки непосредствено след тези му мисли, една-единствена от всички думи, които тя беше изрекла, прикова вниманието му с особена настойчивост.
Той се наведе напред и поиска да разбере:
— Госпожо Редфън, защо, говорейки за нея, споменахте думата изнудване?
Седма глава
I.
Кристин се вторачи в него. Изглежда, не разбираше какво я пита той. Отговори почти механично:
— Предполагам… защото не я изнудваха. Тя беше от хората, които биха били изнудвани.
Полковник Уестън каза настойчиво:
— Но… Вие знаете ли, че тя е била изнудвана?
Лека руменина плъзна по страните й. Тя рече доста сковано:
— Всъщност аз наистина зная. Аз… аз, подочух нещо. — Изчервявайки се още повече, Кристин Редфън добави: — Аз, аз… нямах за цел да подслушвам. Стана случайно. Беше една вечер преди два, не, преди три дни. Играехме бридж. — Тя се обърна към Поаро: — Спомняте ли си? Съпругът ми и аз, мосю Поаро и госпожица Данли. Аз бях мор16. В стаята беше много задушно и аз излязох на балкона за глътка чист въздух. Тръгнах към плажа и неочаквано чух гласове. Единият — беше на Арлин Маршъл, веднага го познах — каза: „Няма смисъл да настоявате. Няма как да взема повече пари сега. Съпругът ми ще започне да подозира, че има нещо.“ И тогава мъжки глас отсече: „Не приемам никакви извинения. Ще трябва да платиш.“ И тогава Арлин Маршъл извика: „Ти, мръсен изнудвач!“ А мъжът изрече: „Мръсник или не, ти, скъпа моя, ще си платиш.“ — Кристин спря за малко. — Тръгнах обратно към хотела и след минута Арлин Маршъл профуча край мен. Изглеждаше… ами, ужасно обезпокоена.
Уестън се обади:
— А мъжът? Знаете ли кой беше той?
Кристин Редфън поклати глава.
— Той говореше приглушено. Едва чувах какво казва.
— Гласът му не ви ли заприлича на гласа на някой, когото познавате?
Тя отново се замисли, но още веднъж поклати глава:
— Не, не зная. Беше дрезгав и тих. Той, о, той можеше да бъде на всеки.
Полковник Уесли каза:
— Благодаря ви, госпожо Редфън.
II.
Когато вратата се затвори зад Кристин Редфън, инспектор Колгейт каза:
— Сега вече стигнахме до нещо!
Уестън попита:
— Значи така мислите, а?
— Ами навежда на размисъл, сър, човек не може да се отърве от това. Някой в този хотел е изнудвал жената.
Поаро промърмори:
— Но не подлият изнудвач лежи мъртъв. Мъртва е изнудваната.
— Това е малка спънка, съгласен съм — рече инспекторът. — Изнудвачите нямат навик да премахват жертвите си. Но това ни подсказва някаква причина за странното поведение на госпожа Маршъл сутринта. Тя е имала rendez-vous17 с онзи, който я е изнудвал, и не е искала нито съпругът й, нито Редфън да знаят за това.
— Да, определено дава обяснение на този момент — съгласи се Поаро.
Инспектор Колгейт продължи:
— Помислете си и за мястото, което е избрано. Най-подходящото място за тази цел. Жената тръгва с водното си колело. Това е съвсем естествено. Тя го върши всеки ден. Завива към Залива на елфите, където никога никой не ходи сутрин и който би бил едно чудесно тихо местенце за разговор.
16
Мор — когато един от играчите на бридж сваля картите си и с тях играе партньорът му. — Б. ред.