Поаро отбелязва:
— Но да, и аз бях поразен от това. Мястото е, както казвате, идеално за rendez-vous. Безлюдно е, откъм сушата е достъпно само ако се слезе по една отвесна стоманена стълба, което не е по възможностите на всеки, bien entendu18. Освен това по-голямата част от плажа не се вижда отгоре поради надвисналите скали. А има и още едно предимство. Господин Редфън ми го каза веднъж. Там има пещера, чийто вход не е лесно да бъде открит, но където всеки би могъл да чака, без да го виждат.
Уестън каза:
— Разбира се, Пещерата на елфите — спомням си, че съм чувал за нея.
Инспектор Колгейт рече:
— От години обаче не съм чувал да се говори за нея. По-добре ще е да я поразгледаме. Нищо не се знае, може и да намерим нещо.
Уестън каза:
— Да, прав сте, Колгейт, имаме решението на част първа от загадката. Защо госпожа Маршъл е отишла в Залива на елфите? Нужна ни е обаче другата половина на това решение. С кого е отишла да се срещне там? Да приемем, че е човек, отседнал в този хотел. Никой от тях не подхождаше за ролята на любовник, но изнудвач е съвсем различно нещо. — Той придърпа книгата за регистрация към себе си. — Като изключим сервитьорите, ваксаджиите и т.н., които не ми се струват подходящи, остават ни следните: американецът Гарднър, майор Бари, господин Хорас Блат и преподобният Стивън Лейн.
Инспектор Колгейт се обади:
— Можем малко да го постесним, сър. Мисля, че почти можем да изключим американеца. Той е бил на плажа цялата сутрин. Нали така, мосю Поаро?
Детективът отговори:
— Нямаше го за малко, когато отиде да донесе кълбото прежда на жена си.
Колгейт попита:
— О, това може да не се взима предвид.
Уестън каза:
— Ами другите трима?
— Майор Бари е излязъл в десет часа сутринта. Върнал се в един и половина. Господин Лейн е излязъл още по-рано. Закусил е в осем. Казал, че отива да се поразходи. Господин Блат е излязъл в морето с платноходка в девет и половина, както е правел почти всеки ден. И двамата още не са се върнали.
— С лодка, а? — замислено произнесе полковник Уестън.
Инспектор Колгейт откликна:
— Чудесно може да прилегне, сър.
Уестън каза:
— Е, да си поговорим с този особняк майор… и, чакайте да видя, кой друг е там? Розамънд Данли. А и тази жена Брюстър, която заедно с Редфън е открила тялото. Що за птица е тя, Колгейт?
— О, човек на място, сър. С нея шега не бива.
— Тя не е изразила никакво мнение за тази смърт?
Инспекторът поклати глава.
— Не мисля, че тя ще има какво повече да ни каже, сър, но трябва да се убедим. А и американците.
Полковник Уестън кимна:
— Нека всеки от тях влезе и да приключваме колкото може по-скоро. Не се знае, възможно е да научим нещо. Поне за историята с изнудването, ако не нещо друго.
III.
Господин и госпожа Гарднър влязоха заедно. Жената моментално обясни:
— Надявам се ще разберете как стоят нещата, полковник Уестън (така ви беше името струва ми се). — Получила потвърждение, тя продължи: — Но това беше ужасен шок за мен, а господин Гарднър винаги е много, много загрижен за здравето ми…
Тук се намеси съпругът:
— Госпожа Гарднър е много чувствителна.
— … и ме увери: „Как, Кари — каза той, — естествено аз идвам заедно с теб.“ Не че не сме изключително възхитени от методите на британската полиция, напротив. Казвали са ми, че методите на британската полиция са изключително изискани и деликатни, и никога не съм се съмнявала в това, и, разбира се, когато веднъж в хотел „Савой“ ми изчезна една гривна, нямаше нищо по-мило и изпълнено със съчувствие от младия мъж, който дойде да говори с мен за това и, разбира се, в действителност аз изобщо не я бях изгубила, а само я бях забутала някъде: това му е най-лошото на бързането, човек става разсеян и забравя къде оставя нещата си. — Тя направи пауза, пое си лек дъх и отново подхвана: — А това, което казвам, и зная, че господин Гарднър е съгласен с мен, е, че ние просто изгаряме от желание да направим всичко, което можем, за да помогнем на британската полиция във всяко едно отношение. Така че питайте за всичко, което искате да знаете…