Полковник Уестън отвори уста, за да изпълни тази покана, но в същия миг трябваше да отложи въпроса си, тъй като жената продължи:
— Нали това казах, Одел? И нали е така?
— Да, скъпа — каза той.
Полковник Уестън заговори бързо:
— Разбрах, госпожо Гарднър, че вие и вашият съпруг цяла сутрин сте били на плажа?
— Точно така — потвърди тя.
— Да, разбира се, че бяхме — обади се като ехо съпругът.
— И каква приятна, спокойна сутрин беше, като всяка една сутрин, ако ме разбирате, дори малко повече, без да имаме ни най-малка представа за това, което е ставало зад ъгъла, на онзи пуст плаж.
— Днес изобщо виждали ли сте госпожа Маршъл?
— Не сме. И аз казах на Одел, къде ли може да се е дянала госпожа Маршъл тази сутрин? Първо дойде съпругът й и я търсеше, а после и този симпатичен млад мъж, господин Редфън, и беше толкова нетърпелив. Седеше на плажа и гледаше навъсено всеки и всичко. И си казах, защо е нужно, когато си има такава хубава малка женичка, да тича след тази ужасна жена? Защото чувствах, че тя е точно такава. Винаги съм имала такова усещане за нея, нали, Одел?
— Да, скъпа.
— Изобщо не мога да си представя как е станало така, че този симпатичен капитан Маршъл се е оженил за такава жена, а и с тази мила дъщеричка, която сега израства, а добрият пример е толкова важен за момичетата. Госпожа Маршъл изобщо не беше подходящият човек — никакво възпитание — и твърде чувствена по природа, бих казала. Ако капитан Маршъл е имал здрав разум, щял е да се ожени за госпожица Данли, която е очарователна жена и освен това е известна. Трябва да призная, че се възхищавам от начина, по който е вървяла все напред и е създала първокласно търговско предприятие, да, наистина. Нужен е ум, за да се създаде такова нещо — и е достатъчно само да погледнете Розамънд Данли, за да видите, че е страшно умна. Тя би могла да планира и осъществи всяко нещо, което си поиска. Възхищавам се на тази жена повече, отколкото мога да ви опиша. И онзи ден казах на господин Гарднър, че за всеки е очевидно, че тя е силно влюбена в капитан Маршъл — луда по него, казах аз, нали така, Одел?
— Да, скъпа.
— Изглежда се познават от деца, и защо не, кой знае, всичко може да се оправи, след като онази жена вече не представлява пречка. Аз не съм тесногръда, полковник Уестън, и не че не одобрявам театъра… напротив, доста от моите най-добри приятелки са актриси… но през цялото време казвах на господин Гарднър, че в тази жена има нещо пагубно. И нали виждате, оказах се права. — Тя замълча победоносно.
Устните на Еркюл Поаро потрепнаха в лека усмивка. За миг погледът му срещна проницателните очи на господин Гарднър.
Полковник Уестън доста отчаяно рече:
— Е, благодаря ви, госпожо Гарднър. Предполагам, няма нищо, което някой от вас двамата да е забелязал откакто сте тук, което би могло да се окаже съществено за случая?
— Ами не, мисля, че не. — Съпругът говореше бавно и провлачено. — Госпожа Маршъл се мотаеше почти през цялото време с младия Редфън… но всеки може да ви каже това.
— А съпругът й? Той имаше ли нещо против, как мислите?
Господин Гарднър каза предпазливо:
— Капитан Маршъл е много затворен човек.
Госпожа Гарднър потвърди това с думите:
— Е, да, той е истински англичанин!
IV.
Различни емоции сякаш се бореха за превъзходство върху леко апоплектичния израз на лицето на майор Бари. Той правеше усилия да изглежда ужасен, както му е редът, но не можеше да потисне някакво свое неприлично удоволствие.
С дрезгав, леко хъхрещ глас казваше:
— Радвам се да ви помогна с каквото мога. Разбира се, не зная нищо за това — изобщо нищо. Не познавам тези хора. Но на младини доста съм поскитал. Живях дълго в страните на Изтока, разбирате, нали? И мога да ви кажа, че след като сте живели в планински военен пост в Индия, това, което не знаете за човешката природа, не си струва да се знае. — Той поспря, пое си дъх и продължи: — фактически цялата тази работа ми напомня за един случай в Смила. Един приятел на име Робинсън, или може би беше Фалконър? Както и да е, той беше в частите на Източен Уилтс, или може би на Северен Съри? Не мога да си спомня сега, пък и това няма значение. Тихо момче, нали разбирате, четеше много — кротък като агънце бихте казали. Нахвърлил се върху жена си една вечер в бунгалото им. Сграбчил я за гърлото. Тя ходела с някакъв си там и той подразбрал. Боже мой, той почти й беше видял сметката. На косъм беше. Всички ни изненада! Не мислехме, че е способен на това.