Розамънд се надигна.
— Откъде знаете това? А, навярно Кен ви е казал.
Поаро поклати глава.
— Никой нищо не ми е казвал. В края на краищата, мадмоазел, аз съм детектив. Това беше единственият възможен извод, който можех да направя.
Розамънд Данли каза:
— Не разбирам.
— Но помислете! — Ръцете на дребния човек бях изразителни. — Тук сте от седмица. Вие сте жизнена, весела, безгрижна. Днес неочаквано говорите за призраци, за минали времена. Какво е станало? От няколко дни не е имало нови гости до снощи, когато пристигнах капитан Маршъл, жена му и дъщеря му. А днес тази промяна. Съвсем очевидно!
— Да, вярно е — отвърна Розамънд. — Ние с Кенет Маршъл почти израснахме заедно. Семейство Маршъл ни бяха съседи. Кен винаги беше мил с мен — макар и снизходителен, разбира се, тъй като беше с четири години по-голям. Не бях го виждала дълго време. Трябва да има поне петнайсет години.
Поаро отбеляза замислено:
— Доста дълго.
Розамънд кимна. Настъпи кратко мълчание, а после той каза:
— Отзивчив е, нали?
— Кен е много мил. Един от най-добрите. Ужасно тих и затворен. Бих казала, че единственият му недостатък е неговото предразположение към нещастни бракове.
Поаро изрази пълно разбиране:
— Аха…
Розамънд Данли продължи:
— Кенет е глупак — пълен глупак по отношение на жените! Помните ли случая с Мартингдейл?
Детективът смръщи вежди.
— Мартингдейл? Мартингдейл? Арсен, не беше ли така?
— Да. Преди седемнайсет-осемнайсет години. Съпругата беше дадена под съд за убийство на съпруга си.
— А се доказа, че той е от онези, които ядат арсен, и тя беше оправдана?
— Точно така. Е, след като беше оправдана, Кен се ожени за нея. Една от типичните за него глупости.
Еркюл Поаро промърмори:
— Но щом е била невинна?
Розамънд припряно изрече:
— О, смея да кажа, че тя беше невинна. Никой всъщност не знае! Но по света има предостатъчно жени, за които можеш да се ожениш, без да е необходимо да се напрягаш специално, за да се свържеш с такава, която е била на подсъдимата скамейка за убийство.
Поаро не каза нищо. Вероятно знаеше, че ако мълчи, Розамънд Данли щеше да продължи. Така и стана.
— Той, разбира се, беше много млад, само на двайсет и една. Беше луд по нея. Тя умря, когато се роди Линда — година след като се ожениха. Мисля, че Кен беше покрусен от смъртта й. След това се впусна във веселби и забавления — опитвайки се да забрави, предполагам. — Тя спря за малко. — А след това дойде всичко това с Арлин Стюърт. По това време тя участваше в едно музикално шоу. Тогава се водеше делото за развод на Кодрингтън. Лейди Кодрингтън поиска развод и причината за това беше Арлин Стюърт. Говореше се, че тя съвсем завъртяла главата на лорд Кодрингтън. Подразбираше се, че веднага след като решението на съда влезе в сила, те ще се оженят. В действителност, когато се стигна до това, той не се ожени за нея. Отказа й категорично. Струва ми се, че тя наистина заведе дело срещу него за неспазване на обещание за женитба. Както и да е, всичко това предизвика голям шум навремето. И какво става — веднага след това Кен се оженва за нея. Този глупак, този пълен глупак!
Детективът промърмори:
— На един мъж може да му бъде простена такава глупост — тя е красива, мадмоазел.
— Да, несъмнено. Преди около три години имаше друг скандал. Старият сър Роджър Ърскин й остави всичките си пари. Искаше ми се да вярвам, че това ще отвори очите на Кен, ако нещо изобщо може да ги отвори.
— А не ги ли отвори?
Жената вдигна рамене.
— Нали ви казах, че не съм го виждала от години. Хората обаче говорят, че го приел съвсем невъзмутимо. Защо, бих искала да зная? Нима безрезервно и сляпо вярва?
— Може да има и други причини.
— Да. Гордостта! Да се прикрият чувствата. Не знам какви са истинските му чувства към нея. Никой не знае.
— А тя? Какво изпитва тя към него?
Розамънд го погледна втренчено, после изрече:
— Тя? Тя е най-голямата в света преследвачка на богати мъже. А също и мъжеядка. Щом хубав мъж се приближи на стотина метра до нея, превръща се в ново забавление за Арлин. Такава е тя.
Поаро бавно кимна с пълно съгласие.
— Да, това, което казвате, е истина. Очите й търсят само едно — мъже.
Розамънд каза:
— Сега е хвърлила око на Патрик Редфън. Той има приятна външност… доста е простодушен, от тези, нали знаете — привързан към жена си, а не флиртаджия. Такива като него са храна и вода за Арлин. Харесва ми малката госпожа Редфън — много е симпатична, такава русичка и спретната — но не мисля, че има някакъв шанс пред този тигър-човекоядец Арлин.