Трудно прекосих някакъв коридор. На стената имаше гравирано нещо и аз прокарах ръка по него. Английски букви? Можех да ги прочета — явно някакво фирмено име.
Искри. Намирах се в старата международна космическа станция, само дето беше превърната в стъкло.
Изпитвах чувство за откъсване от реалността, но продължих към светлината. Стъклото беше тъй прозрачно, та за малко да ми се стори, че го няма. Залитах от стая в стая с протегната ръка, за да съм сигурен, че няма да се ударя в някоя стена. Червената светлина се уголемяваше.
Най-накрая пристъпих в последната стая. Беше по-голяма от останалите, през които бях минал, и Злочестие чакаше на отсрещната ѝ страна. Стори ми се, че е с гръб към мен, макар и да бе тъй ярък, че беше трудно да различиш кой знае колко от него.
С издигната срещу светлината ръка стиснах по-здраво детонатора. Излязох глупав. Трябваше да взривя бомбата. Злочестие можеше да ме убие в мига, в който ме зърне. Кой знае какви сили притежаваше това същество?
Но аз трябваше да знам. Трябваше да го видя със собствените си очи. Трябваше да срещна нещото, което унищожи моя свят.
Минах през стаята.
Светлината на Злочестие отслабна. Дъхът ми застина в гърлото и усетих горчив вкус. Какво щяха да си мислят хората долу? Злочестие изчезва? Светлината стана блед отблясък и разкри млад човек в обикновена дреха, с червена, светеща кожа. Обърна се към мен… и го познах.
— Здравей, Дейвид — поздрави ме Крадеца.
48.
— Ти — прошепнах аз. — Ти си бил долу! Бил си с нас през цялото време!
— Да — призна Крадеца и се обърна да съзерцава света. — Мога да проектирам свой двойник; ти го знаеш. Даже на няколко пъти спомена тази сила.
Залитнах и опитах да свържа всичко в едно. Той е бил с нас.
Злочестие е живял с нас.
— Защо… Какво…
Крадеца въздъхна — изненадващо човешки звук. Раздразнение. Чувство, което доста често бях усещал у него.
— Все гледам — продължи той — и опитвам да открия какво виждате в това.
Колебливо пристъпих до него.
— Светът?
— Развален е. Ужасен. Противен.
— Да — тихо казах аз. — Красив.
Той ме изгледа и присви очи.
— Ти си източникът на всичко това — изрекох аз и опрях пръсти в стъклото пред себе си. — Ти… през цялото време… Силите, които си отнемал от другите Епични?
— Просто си връщах даденото от мен някога — обясни той. — Всички толкова бързо повярваха в Епичния, който може да краде способности, че не схванаха — той си ги взема обратно. Аз не съм крадец. Нарекоха ме „Крадеца“. Дребнаво.
Той поклати глава.
Преглътнах и премигнах.
— Защо? — попитах аз Злочестие. — Моля те, кажи ми. Защо направи това?
Той размишляваше със сключени зад гърба ръце. Той беше Крадеца. Не само същото лице, но и същите превземки. Същият начин, по който подсмърчаше, преди да заговори — като че изричането на думи, за да общува с мен, беше под достойнството му.
— Вие ще се унищожите — спокойно произнесе той. — Аз съм само предвестникът. Аз нося силите. Вие ги използвате и подготвяте собствения си край. Ние сме вършили това в безброй светове… Казаха ми го.
— Казаха ти го? Кой?
— То е чудесно място — продължи той, все едно не ме беше чул. — Не би могъл да го разбереш. Мир. Мекота. Няма страховити светлини; въобще няма светлини. Не осезаваме с ужасни придатъци като очите. Там живеем като един, докато не настъпи дългът ни.
Той се подсмихна.
— Това е моят дълг. Тъй че дойдох тук, оставих всичко това. И го замених за…
— Резки светлини — продължих аз. — Високи звуци. Горещината на болката, на осезанието.
— Да! — съгласи се той.
— Това не са моите кошмари — казах аз и вдигнах ръка към главата си. — Твоите са. Искри… Всичките са твои, нали?
— Не бъди глупав. Отново дрънкаш за тъпите си хрумвания.
Залитнах назад и се хванах за ръбеста издатина от стената. Можех да го видя в кошмарите си. Видения как съм роден в този свят — толкова чуждо за него място. Ужасно за неговите сетива място.
Резките светлини от кошмарите ми не са били нищо повече от обикновените тавански лампи.
Дрънченето и крясъците? Разговори и тропот при местенето на мебели.
Виденията бяха ужасни в сравнение с мястото, където е живял преди това. Друго място, което не можех да разбера; там нямаше толкова силни дразнители.