Кимна ми.
— „И постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.“
Бялата керамика проблесна и той изчезна.
— Злочестие — казах аз и безсилно се смъкнах. — Злочестие.
— Знаеш ли — намеси се Меган, — можем да помислим за нови проклятия.
— Може би съм се надявал, че ще бъде на нашата страна, когато стане добър. Щом като Злочестие го няма.
— Те са хора — продължи тя. — Свободни са да бъдат хора, Дейвид. Както и трябва да бъде. А това означава, че някои от тях все още ще бъдат егоистични или объркани, или каквото…
Тя седна по-близо до мен.
— Усещам се отпочинала и съм готова за известно натоварване.
Ухилих се.
— Практика!
Тя подбели очи.
— Не че имам нещо против, Колене, но имах предвид силите си.
А, да, знаех го.
— Още ли искаш да го опиташ? — рече тя.
— Да, разбира се. Той ще чака.
— Добре. Стой мирен.
Миг по-късно бях в другия свят. Веднъж вече се бях върнал. Веднага след като приземихме космическата станция, отидох, за да им кажа, че предишното ми посещение не е било краят — но останах само за момент. Меган беше изморена.
Преди да си тръгна обаче уговорих мястото на срещата. Баща ми стоеше на покрива на сграда. Шарп Тауър, която не е била разрушена в неговия свят. Отидох към него и забелязах плющящото му наметало. Виж какво са направили с теб комиксите. Носеше символ и всичко? Искри, ама че читанка.
Какъвто бащата, такъв и синът, струва ми се.
Той ме видя и се обърна с широка усмивка. Колебливо пристъпих към него. Единадесет години. Много време за наваксване. Как да започна?
— А — казах аз, — Меган смята, че става по-добра в това, а и мрака го няма, тъй че може да го прави по-дълго. След като си е отпочинала и не се намира посред катастрофа или нещо подобно, счита, че може да ни даде петнадесет минути. Може би половин час.
— Добре, добре — рече Татко. Пристъпваше неловко. — Хм, Зарево твърди, че ти и аз имаме еднакъв набор сили.
— Да — казах аз. — Силови вълни, неуязвимост. А, и превръщане на вещества в стомана. Не съм сигурен колко полезно ще е последното.
— Ще бъдеш изненадан — продължи той.
— Ще ми трябва малко да привикна. А между другото, за мен летенето е нещо като ритник в лицето.
Стояхме един срещу друг, несигурни, докато татко не кимна към парапета.
— Ти… може би… искаш да те науча?
Усмихнах се и усетих дълбоко в себе си внезапна топлина.
— Татко, нищо не би ми харесало повече от това.
Благодарности
Писането на благодарностите обикновено е последното нещо, което правя за една книга. Както си седя през тази късна ноемврийска нощ, аз размишлявам върху цялата поредица. Стоманеното сърце е една от историите с най-странен произход в моя фантастичен канон и е замислена — почти изцяло — по време на дълго пътуване по Източния бряг при обиколка за един от романите на Мъглороден.
Това беше през 2008 г. Сега е 2015 г., седем години по-късно, и процесът на предаването на тази поредица на вас беше извънредно удовлетворителен. Изброените по-долу хора имат немалък дял в това. Бих желал обаче да благодаря и на всички, следвали ме по време на това щуро пътуване. Читатели — стари и нови — които рискувахте с тази поредица, имате моите най-искрени благодарности. Вие ми давате средствата да продължа да мечтая.
И тъй, нека благодарностите започнат — моят личен екип от Възмездители, които правят живота ми страхотен. Криста Марино беше редактор за този проект, както и на другите две книги в Делакорте Прес. Вие дължите успеха на тези романи на нея — един от ранните поддръжници на поредицата. Бих желал да благодаря също и на Бевърли Хоровиц за нейната мъдрост и напътствия — тя беше застъпник за тези книги пред издателя.
Други хора в Рандъм Хаус, заслужаващи моите благодарности, са Моника Джийн, Мери МакКю, Ким Лаубър, Рейчъл Уейник, Джудит Хаут, Доминик Чимина и Барбара Маркъс. Коректор беше Колийн Фелингам.
Моят агент Джошуа Билмис бе първият, който трябваше да изтърпи едно въодушевено обяснение колко страхотна ще бъде поредицата, когато най-накрая се захванах да я пиша. Другият ми агент, Еди Шнайдер, се занимаваше с преговорите по тези книги и ги представяше доблестно. В агенцията заслужават благодарности и Сам Морган, Кристина Лопес и Тае Келър.