— Не бях забелязала — сухо отвърна Меган. — Какво целиш?
— Щеше да се пожертваш — каза Летящ рицар. — Изостана, за да могат другите да се измъкнат.
— Аха? — отговори Меган. — Не е нещо особено. Мога да оцелея от много неща.
— Аа… значи си Висш Епичен? — предположи Летящ рицар, а манекенът му седна по-изправен. — Можех да го допусна.
Меган стисна устни.
— Целта ти, Летящ рицар — обадих се аз.
— Целта ми е това — отговори той, а манекенът му махна към нас. — Този разговор. Подобно експлозивно използване на силите на тази жена би трябвало да я докара до изолиране, гняв и върховно раздразнение от всеки около нея. Джонатан е един от малкото познати ми Епични, които могат да контролират тъмнината, а дори и той след като използваше силите си, често странеше с дни от хората, за да си възвърне контрола. Докато тази млада дама използва силите си, но съвсем не беше погълната от тъмнината — доказано от факта, че после самоотвержено рискува живота си за своя отряд.
Манекенът се приведе напред.
— И така — продължи Летящ рицар. — Каква е тайната?
Погледнах Ейбрахам, който почти незабележимо сви рамене. Не знаеше дали трябва да споделяме информацията, или не. Засега внимавахме кога и с кого говорим за това как се отблъсква тъмнината в Епичните. С това знание можехме непреднамерено да променим структурата на властта в Разединените Щати, понеже тайната на преодоляването на тъмнината освен това беше и тайната как се откриват слабостите на Епичните.
Донякъде бях склонен да разпространя наблизо и далеч тези неща. Ако Епичните узнаеха слабостите един на друг, може би щяха да се изтребят взаимно. За нещастие, истината вероятно щеше да е по-брутална. Властта щеше да се измести и едни Епични да се издигнат, а други да паднат. Можеше да се окажем с група Епични начело на цял континент и да сме принудени да се справим с организиран и могъщ режим вместо с мрежа от градове-държави, които воюват помежду си и затова остават слаби.
Бихме искали рано или късно да обявим каквото знаем, да го разпространим сред лористите по света и да видим дали те биха могли да започнат да обръщат Епичните от тъмнината. Но първо трябваше да проверим откритието си на практика и да разберем дали изобщо можем да направим така, че да действа на други Епични.
Имах големи планове, планове да променя света и всички те започваха с една клопка. Един важен удар, може би най-трудният, с който Възмездителите някога се бяха заемали.
— Ще ти кажа тайната на освобождаването на Епичните от тяхната лудост, Летящ рицар — реших аз, — обаче искам да ми обещаеш засега да си мълчиш. И искам да ни екипираш. Да ни дадеш каквото ни е нужно.
— Ще го свалите, нали? — отвърна Летящ рицар. — Джонатан Федрус. Ослепителния, както го наричат сега. Ще убиете Проф.
— Не — казах аз тихо и го погледнах в очите. — Ще направим нещо много, много по-трудно. Ще го върнем.
8.
Летящ рицар накара манекена да го носи.
Вървях до манекена, та го огледах по-добре. Не беше някакъв си обикновен, делничен манекен от магазина. Имаше сръчни дървени пръсти, а тялото му беше по-солидно, отколкото бях очаквал. По-скоро беше голяма марионетка, но без конците.
И беше силен. Носеше Летящ рицар с лекота, плъзнал ръце под ремъците на нещо като сбруя. Цялата работа изглеждаше все едно манекенът прегръща Летящ рицар откъм гърба, обхващайки стомаха и гърдите му, а човекът стоеше изправен и привързан на място, като краката му се поклащаха на няколко пръста от земята.
Не изглеждаше удобно или нормално. Въпреки това Летящ рицар продължаваше да бъбри както си вървяхме, все едно беше напълно в реда на нещата за един квадриплегик да бъде разнасян насам-нататък от висок дървен голем.
— Това е в общи линии — казах му аз, докато вървяхме по безличния коридор към Оръжейната. — Слабостите са свързани със страховете. Ако даден Епичен се изправи лице в лице със страха си и го пропъди, ще може да отблъсне тъмнината.
— До голяма степен — обади се Меган зад нас. Ейбрахам се беше качил на повърхността да доведе останалите, понеже бяхме решили, че по един или друг начин ни се налага да вярваме на Летящ рицар. Нямахме друг вариант.
Летящ рицар изсумтя.
— Страх. Изглежда толкова просто.
— И да, и не — отговорих аз. — Не смятам, че на много Епични, погълнати от силите си, им е приятно да се възприемат като слаби. Не се изправят пред тези неща; това е основният проблем.