— Продължавам да се чудя защо никой друг не е направил такава връзка — скептично рече Летящ рицар.
— Ние я направихме — тихо каза Меган. — Всеки Епичен мисли за това, гарантирам го. Само че го мислим по погрешния начин — свързваме страха и слабостта си, но по обратния начин.
— Заради кошмарите. Те са влудяващи. Измъкват те от леглото, задъхваш се, потиш се, надушваш кръв. Кошмарите са за слабостта ти. За загубата на сила, за връщането към положението на смъртен, към това да си отчайващо обикновен, така че някаква най-обикновена злополука да те довърши. Но никога не си даваме сметка, че слабостите произлизат от страховете ни — първо са страховете, а после са слабостите. А не обратното.
И двамата с Летящ рицар спряхме насред коридора и се обърнахме към нея. Меган отвърна на погледите ни, предизвикателно както винаги, но аз виждах пукнатините. Искри… с какво беше принудена да живее тази жена. Нашето откритие ѝ помагаше, но и някак разширяваше тези пукнатини. Изваждаше наяве неща вътре в нея, които тя упорито се беше стремила да скрие.
Навремето беше правила ужасни неща в служба на Стоманеното сърце. Не говорехме за това. Избегнала го беше, защото при внедряването си сред Възмездителите беше принудена да не използва силите си.
— Можем да го направим, Летящ рицар — казах аз. — Можем да открием слабостта на Проф и после да я използваме срещу него. Само че вместо да го убием, ние ще му заложим клопка и ще го накараме да се изправи срещу страховете си. Ще го върнем и ще докажем, че има друго решение на проблема с Епичните.
— Няма да се получи — отговори Летящ рицар. — Той ви познава, знае какъв е редът при Възмездителите. Ще бъде подготвен за вас.
— Виж сега. Точно там е работата. Познава ни, така е. Но и ние познаваме него. Ще успеем да разберем слабостта му много по-бързо, отколкото при други Епични. На всичкото отгоре знаем нещо важно.
— И то е? — попита той.
— Дълбоко в себе си Проф иска да победим. Готов е да умре и затова ще се изненада, когато се окаже, че ние всъщност го спасяваме.
Летящ рицар ме изгледа.
— Има нещо особено убедително в тебе, младежо.
— Нямаш представа — промърмори Меган.
— Обаче ще ни трябва технология, за да го победим — продължих аз. — Затова нямам търпение да видя с какво разполагаш.
— Е, имам разни неща, които мога да ви заема — отговори Летящ рицар и пак тръгна по коридора. — Но противно на предположенията на хората, тук не е някакъв грамаден склад за тайни технологии. Почти всеки път, когато накарам нещо да сработи, незабавно го продавам. Всичките тези дронове не са евтини, нали разбирате. Трябва да ги поръчвам от Германия, пък и е толкова трудно да ги разопакова човек. Като стана дума, ще искам да ми платите онзи, който унищожихте.
— Тук сме, за да просим, Летящ рицар — казах аз, когато го настигнах. — Как очакваш да ти платим?
— Всички казват, че си умно момче. Ще измислиш нещо. Замразена кръвна проба от Джонатан ще свърши работа, ако приемем, че откаченият ви план се провали и в крайна сметка се наложи да го убиете.
— Няма да се провали.
— Така ли? Като гледам историята на Епичните, никога не бих заложил на план, който не предвижда оставянето на няколко трупа. Но ще видим. — Манекенът кимна към Меган.
Манекенът… нещо в него не ми даваше мира. Позамислих се и то щракна в ума ми като мандибулите на гигантски бръмбар-покерджия.
— Дървената душа! — възкликнах аз. — Имаш от нейното ДНК?
Летящ рицар извърна глава към мен.
— Откъде…
— Доста лесно беше да направя връзката, щом се замислих. Няма много Епични кукловоди.
— Тя живееше в едно забутано село в Пенджаб! — отвърна Летящ рицар. — И е мъртва почти от десет години.
— Дейвид има нещо към Епичните — обади се Меган зад нас. — Бих го нарекла обсебеност, но няма да е справедливо.
— Не е това — възразих. — Аз съм като…
— Не — каза Летящ рицар.
— Има смисъл. Аз съм като…
— Не, наистина — прекъсна ме Летящ рицар. — Никой не иска да те слуша, момче.
Отказах се. По пода се стрелна малък дрон чистач. Удари стъпалото ми някак отмъстително и отпраши.
Манекенът на Летящ рицар ме посочи с пръст, само дето му се наложи да се обърне настрани, понеже ръцете му бяха пъхнати в сбруята и дланите стърчаха.
— Не е здравословно да си обсебен от Епичните. Трябва да се пазиш.