— Не, благодаря — отвърна Ейбрахам и ми се усмихна развеселено.
Приведох се към Летящ рицар.
— Обеща ни технология.
— Обещавам е силна дума, момче.
— Искам оздравителното устройство — каза Ейбрахам.
— Болконтрол? Никакъв шанс. Нямам резервен.
— И ти ли го наричаш така? — учуди се Меган.
— Една от старите шеги на Джонатан — отговори Летящ рицар и манекенът му сви рамене. — Просто пасна. Както и да е, моят съвсем не е толкова ефикасен, колкото оздравителните сили на самия Джонатан. Но имам две други джаджи, които мога да ви заема. Едната…
— Чакай малко — прекъсна го Мизи. — Имаш изцелителна машина, а се мъкнеш със Зловещата Усмивка? Разбираш ли, защо не си оправиш краката?
Летящ рицар я изгледа хладно, а манекенът му поклати глава. Сякаш въпросите за състоянието му нарушаваха някакво табу.
— Млада госпожице, какво знаеш за оздравителните способности на Епичните?
— Амии, Епичните, които убиваме, по принцип си остават съвсем мъртви. Затова не ми се случва често да наблюдавам оздравяване.
— Епичните оздравителни способности — обясни Летящ рицар — не променят твоето ДНК или имунната ти система. Те просто поправят щетите, нанесени на клетките. Настоящото ми състояние не е резултат на злополука; ако беше само счупен гръбнак, щях да се оправя. Проблемът е много по-дълбок. Установил съм, че оздравителните сили възвръщат донякъде чувствителността на крайниците ми, но те скоро деградират отново. Затова използвам Мани.
— Дал си му… име? — попита Ейбрахам.
— Разбира се. Защо не? Виж какво, почвам да мисля, че в крайна сметка не искате да ви дам тази технология.
— Искаме — отвърнах аз. — Продължавай, моля те.
Той подбели очи, после прие още една пуканка от ръката на марионетката си.
— И така. Преди няколко месеца в Сибир загина една Епична. Свада между двама деспоти, доста драматична. Някакъв предприемчив търговец се намираше в района и успя да вземе от…
— Ртич? — наострих уши аз. — Успял си да наподобиш Ртич?
— Момче, знаеш много повече за тези неща, отколкото е полезно за тебе.
Не обърнах внимание на коментара му. Ртич беше могъща Епична. Търсех нещо, което да ни доближи до Проф. Трябваше ни пробив, нещо, което той не очаква…
Меган ме сръга в стомаха.
— Е? Няма ли да споделиш?
— Ох! — продумах аз и забелязах, че Летящ рицар е прекъснал обясненията си. — Добре. Ртич беше руска Епична с твърде еклектичен набор способности. Технически погледнато, не беше Висша Епична, но беше много силна. За цялото ѝ портфолио ли говорим, Летящ рицар?
— Всеки мотиватор може да даде само една способност — отговори той.
— Добре тогава — казах аз и станах. — Приемам, че си наподобил нейното живачно кълбо. Защо седим тук? Да вървим да го вземем! Искам да го изпробваме.
— Ей, шотландецо — каза Летящ рицар, — тъй и тъй си станал, би ли ми дал една ко̀ла от хладилника?
— Дадено — отвърна Коуди и насипа нова порция пуканки в купа. Пресегна се и измъкна една ко̀ла от хладилника. Беше марката, която Тиа харесваше.
— О, и онази кутия картофена салата — добави Летящ рицар.
— Картофена салата и пуканки? — учуди се Коуди. — Странен чешит си ти, ако нямаш нищо против. — Приближи се и плъзна по масата прозрачната кутия и ко̀лата отгоре. После се пльосна до Мизи и качи краката си — обути в работни ботуши — на масата, облегна се и нападна купата с пуканки с настървението на човек, чийто дом е бил разрушен от някакъв особено свиреп кочан царевица.
Останах прав с надеждата другите да се присъединят към мен. Не исках да си седя и да приказвам за Епични сили. Исках да ги използвам. А тази именно сила би трябвало да се окаже вълнуваща като спирила, обаче без водата. Напълно одобрявах това. Може и да бях готов да позволя на дълбините да ме погълнат, за да спася приятелите си, но това не означаваше, че с водата се харесваме. По-скоро бяхме в нещо като примирие.
— Е? — подканих ги аз.
Манекенът отвори кутията картофена салата. Насред салатата имаше малка черна кутийка.
— Тук е.
— Държиш безценните си уреди със суперсили — равно произнесе Меган — в картофената салата.
— Знаеш ли колко пъти са влизали тук с взлом? — попита Летящ рицар.
— Нито веднъж успешно — отговорих аз. — Всеки знае, че тук не може да се проникне.
— Момче — изсумтя той. — Живеем в свят, където хората могат буквално да минават през стените. Нито едно място не е непревземаемо. Просто ме бива в лъжите. Искам да кажа, дори и вие, хора, успяхте да отмъкнете някои нещица от мен. Но ще откриете, че взетите от Ейбрахам са почти всичките безполезни. Едното възпроизвежда кучешки лай, а другото кара ноктите да растат по-бързо. Нищо по-силно. Не всяка от Епичните сили е удивителна, обаче все пак искам да ми върнете тези двете. Вършат добра работа за заблуда.