— Заблуда ли? — изненада се Ейбрахам.
— Разбира се, разбира се — отговори Летящ рицар. — Винаги трябва да се оставят разни неща, за да имат хората чувството, че вземат нещо полезно за работата си. Имам обичай за всичко това — гневя се, че са ме обрали, кълна се да си отмъстя. Дрън-дрън. Обикновено така ги карам да ме оставят на мира и да са доволни от взетото. Както и да е, искате ли да познаете колко хора са се досетили да погледнат в кутията с картофената салата при десетките обири?
Манекенът му изрови кутийката и я постави на масата — поне беше опакована в непропусклива торбичка — а аз седнах и почнах да ѝ се възхищавам и да си представям възможностите.
— Как вкарваш феите в нещо толкова малко? — попита Коуди и посочи устройството. — Не се ли смачкват крилцата им?
Всички подчертано не му обърнахме внимание.
— Спомена още някаква технология — каза Ейбрахам.
— Аха — отговори Летящ рицар. — Някъде наоколо се търкаля един стар уред за растеж на кристали. Като го прикачиш към чиста кристална решетка, можеш за секунди да получиш нови формации. Може да е полезно.
— Ъъ — обади се Мизи и вдигна ръка. — Някой друг да е също така объркан защо именно бихме искали нещо подобно? Звучи готино де, обаче… кристали?
— Е, разбираш ли, солта е кристал — обясни Летящ рицар.
Всички го загледахме учудено.
— Вие ще настигнете Джонатан, нали? И сте наясно, че той е в Атланта?
Атланта. Облегнах се в стола си. Атланта се намираше под юрисдикцията на Синдиката, хлабав съюз на Епични, които общо взето си бяха обещали да не се закачат един друг. От време на време си помагаха за премахването на съперник, който опитва да открадне града им — на практика за Епичните това беше като да са най-добри приятели.
Но колкото и много да знаех за Епичните, познанията ми за света бяха откъслечни. Природата на Вавилар с неговите светещи плодове и сюрреалистични рисунки ме беше изненадала напълно. В същината си аз си оставах глезено момче, което до преди няколко месеца не беше напускало родния квартал.
— Атланта — тихо рече Ейбрахам. — Или онова, което сега се нарича Илдития. Къде се намира в момента?
— Някъде в източен Канзас — отговори Летящ рицар.
Канзас ли?, казах си аз, понеже коментарът разбърка спомените ми. Точно така. Илдития се движи. Но чак толкова далече? Чел бях, че се мести, обаче предполагах, че общо взето е в един регион.
— А защо той е там? — попита Ейбрахам. — Какво предлага на Джонатан Федрус един град от сол?
— Как бих могъл да знам? — отвърна Летящ рицар. — Правя всичко по силите си да не привличам вниманието му. Проследих къде отива от самосъхранение, но — в името на Злочестие — няма да почна да го ръчкам.
Манекенът му остави купата.
— Пуканките ми свършиха, значи е време да поставим условията за моя дребен подарък. Можете да вземете ртич и уреда за растеж на кристали, а в замяна да се махнете оттук веднага и да не ме търсите повече. Не споменавайте за мен пред Джонатан; дори помежду си не говорете за мен, за да не ви подслуша. Той обича нещата да са изпипани. Ако дойде тук за мен, ще остави само димяща дупка.
Погледнах Меган, която се беше втренчила немигащо в Летящ рицар. Ъгълчетата на устните ѝ бяха извити надолу.
— Знаеш, че разполагаме с тайната — меко му каза тя. — Знаеш, че сме близо до отговорите. До истинското решение.
— Именно затова ви помагам.
— Само наполовина — обвини го Меган. — Готов си да хвърлиш граната в стаята, но не искаш да провериш дали си е свършила работата, или не. Знаеш, че нещо в този свят трябва да се промени, обаче не искаш да ти се налага и ти да се променяш. Мързелив си.
— Аз съм реалист — отговори Летящ рицар, а манекенът му стана. — Приемам света такъв, какъвто е и правя каквото мога, за да оцелея. Дори това, че ви давам двата уреда, ме излага на опасност. Джонатан ще познае работата ми. Надявам се да помисли, че сте ги взели от някой търговец на оръжия.
Манекенът извади още неща от хладилника и пусна няколко в торба. Остави ни едно на масата; приличаше на бурканче майонеза, обаче когато го отвори, се оказа, че в лепкавото му съдържание има още едно малко устройство. Манекенът преметна торбата през рамо, после отиде да повдигне Летящ рицар.