— Имам и други въпроси — казах аз и станах.
— Толкова по-зле за тебе — отвърна Летящ рицар.
— Разполагаш и с други технологии, които можеш да ни дадеш — каза Ейбрахам и посочи торбата. — Даде ни само тези, които според теб няма да ти докарат големи проблеми с Проф.
— Добро предположение. Имаш право — отговори Летящ рицар. — Тръгвайте. Ще пратя сметката по някой от дроновете. Ако оцелеете, очаквам да ми платите.
— Знаеш ли, опитваме да спасим света — рече Мизи. — Това включва и теб.
Летящ рицар изсумтя.
— Нали си даваш сметка, че половината хора, които идват при мен, опитват да спасят света? Проклятие. И по-рано съм си имал работа с Възмездителите. Вие винаги опитвате да спасите света. Засега ми се вижда, че съвсем не е спасен. Всъщност изглежда доста по-зле, откакто Джонатан превъртя.
— Ако през цялото това време ви бях давал неща безплатно, още преди години да съм банкрутирал. Тогава дори нямаше да имате възможността да дойдете и да пробвате да ме оберете. Затова остави назидателния тон и престани с баналностите.
После манекенът се обърна и излезе. Аз останах на стола. Изпълваше ме безсилие. Огледах останалите.
— Това излизане не се ли стори внезапно на някого от вас?
— Да не би да пропусна да забележиш, че този е наистина странен тип? — попита Коуди и бутна кутията картофена салата с крак.
— Поне разполагаме с нещо — каза Ейбрахам и запремята една от кутийките в ръцете си. — Така сме в доста по-добро положение, отколкото бяхме в началото. Освен това знаем къде е базата на Джонатан.
— Аха — отвърнах аз и хвърлих поглед на Меган. Видя ми се разтревожена. Значи и тя имаше същото усещане. Вярно, сдобихме се с някакви оръжия, обаче пропуснахме възможност за отговори.
— Взимаме тези работи — казах аз. — Коуди, претърси хладилника за всеки случай. После се махаме оттук.
Групата се зае да изпълнява инструкциите, а аз се вторачих през вратата към коридора. Все още имаше твърде много въпроси.
— Е… — подхвана Меган и застана до мен. — Искаш да изведа останалите от отряда?
— Хммм.
— Помниш ли как преследваше Проф и нас из подземните улици на Нюкаго, след като ясно ти беше казано, че ще бъдеш застрелян, ако не се разкараш?
Усмихнах се.
— Аха. По онова време си мислех, че ще е толкова готино Възмездителите да ме прострелят. Представи си как показваш белег от куршум на приятелите си и казваш, че самият Джонатан Федрус те е ранил.
— Такъв смотаняк си. Мисълта ми беше дали тръгваш след Летящ рицар.
— Разбира се. Погрижи се всички да излязат в безопасност, после опитай да ме спасиш от собствената ми глупост, ако нещата тук се усложнят. — Целунах я набързо, хванах пушката, която Ейбрахам ми подхвърли, и тръгнах след Летящ рицар.
10.
Не се наложи да търся надалеч.
Коридорът беше пуст, но аз пристъпих към стаята, край която минахме по-рано — онази с трофеите на задната стена — и надзърнах. Не се изненадах да видя Летящ рицар, настанен в кресло в далечния край. До него пращеше газова камина, а до камината лежеше манекенът — невидимите му конци бяха прекъснати. Това първо ме притесни. Добре ли беше Летящ рицар? После видях очите му — отразяваха движещите се пламъци — отправени към сребристата кутия в центъра на стаята, онази, която приличаше на ковчег. Когато една сълза се търкулна по страната му, разбрах, че навярно иска да остане сам, дори без безмълвния поглед на манекена.
— Проф я уби, нали? — прошепнах аз. — Съпругата ти. Тя стана зла и се наложи Проф да я убие?
Най-сетне си припомних подробностите от един разговор с Проф от преди няколко седмици. Бяхме точно до Вавилар, в малкия бункер, където той провеждаше научните си експерименти. Каза ми за екипа си, съставен от негови приятели, до един Епични. Той, Мъркууд, Регалия и Амала. С течение на времето трима бяха станали зли.
Искри. Четирима, ако броим и Проф.
Не се получава, Дейвид, каза ми той тогава. Това ме унищожава…
— Не слушаш добре указанията, нали, момче? — попита Летящ рицар.
Вмъкнах се в стаята и отидох при ковчега. Част от капака беше прозрачна и видях едно красиво лице, лежащо вътре в покой, с разпиляна наоколо златиста коса.
— Тя толкова упорито се мъчеше да му противостои — каза Летящ рицар. — И тогава, една сутрин се събудих и… и тя си беше отишла. Будувала беше цяла нощ, ако се съди по шестте празни чаши от кафе, които беше оставила. Страхувала се беше да заспи.