Докато отборът му води с една обиколка в първата половина на деветия ининг, Хърби печели първа база, като умишлено се оставя да го удари една топка, хвърлена в очертанията на началната база. Въпреки че е едър и тромав, при следващото хвърляне той решава да бяга към втора база, която в момента е заета от Джери Дийган — добродушен здравеняк от отбора домакин на Сентрал Сити. За Дийган научаваме, че със сигурност ще спечели играта за своя отбор, когато във втората половина на ининга дойде ред на домакините да удрят топката. Злият Хърби Сатън се плъзва към втора база с бутонките напред. Джери обаче геройски остава на място и успява да елиминира Хърби от играта.
При този сблъсък острите върхове на бутонките на Хърби нараняват Джери, но раната е незначителна. Или поне така изглежда! Защото Хърби всъщност е намазал подметките си със смъртоносна, бързо действаща отрова. Във втората половина от ининга, когато е ред на Сентрал Сити да удря топката, Джери застава на началната база с два аута и един съотборник в положение, от което може да отбележи точка. Нещата изглеждат добре за домакините. За нещастие точно тогава Джери се просва мъртъв, тъкмо когато реферът оповестява третия му неуспешен удар. Злодеят Хърби напуска сцената, злобно ухилен.
Лекарят на отбора на Сентрал Сити установява, че Джери е бил отровен. Един от играчите мрачно отбелязва: „Това май е работа за полицията“, но друг един многозначително отвръща: „Не! По-добре да се погрижим за това… по нашия си начин“. Отборът праща на Хърби писмо, с което го уведомяват, че е поканен на игрището една вечер, за да получи почетен плакет за постиженията си в бейзбола. Хърби явно е също толкова глупав, колкото и зъл, защото се хваща на въдицата. В следващата сцена деветимата играчи на Сентрал Сити са на игралното поле. Лекарят на отбора е облечен като рефер и разчиства пясъка от началната база… само дето се оказва, че за начална база служи човешко сърце. Очертанията на полето представляват опънати черва, а базите са късове от тялото на злощастния Хърби Сатън. Виждаме също, че играчът, който се кани да удря топката не размахва обичайната дървена бухалка, а отрязаният крак на Хърби. Питчърът пък държи обезобразена човешка глава и явно се кани да я метне вместо топка. Едно от очите виси на нервния си сноп и си личи, че главата вече няколко пъти е била запращана отвъд оградата, макар че, както я е нарисувал Дейвис („Веселяка Джак Дейвис“, както го наричаха почитателите му по онова време; тия дни понякога пише за списание ТВ Гайд) човек не би предположил, че ще издържи толкова много хвърляния. Тя се явява по бейзболния жаргон мъртва топка.
В края на комикса историята беше обобщена, от разказвачката — Стара вещица, придружаваща думите си със злокобен кикот: „Хийх-хийх-хийх! Туй беше всичко за този брой, дечица. Питчърът Хърби се разпадна на съставните си части и беше елиминиран… веднъж завинаги…“
Както виждате и „Маймунската лапа“, и „Нечестна игра“ са хорър разкази, но методът им на въздействие и общият им ефект са безкрайно различни. Вероятно ви става ясно защо в началото на петдесетте издателите на комикси решиха да направят една чистка в собствения си двор… преди Сенатът да успее да го направи вместо тях.
И тъй: най-отгоре страх, под него ужас, а най-ниско остава погнусата. Аз лично, като писател, който понякога пише хорър, смятам, че е полезно да се разграничават тези три равнища, но не и да се дава предимство на някое от тях с оправданието, че, видите ли, единият похват бил по-ефектен от другия. Проблемът с определенията е, че те имат неприятната склонност да се превръщат в критични инструменти. И този вид критика, която аз наричам първосигнална критика, ми се струва ненужно ограничаваща и дори опасна. Аз осъзнавам, че страхът е най-фината от тези емоции (използвана виртуозно от Робърт Уайз във филма „Свърталище на духове“, където, както в „Маймунската лапа“, зрителят така и не вижда какво се крие зад вратата19), затова преди всичко се опитвам да изплаша читателите. Ако открия, че не мога да постигна този ефект, се опитвам да ги ужася. Ако и това не се получи, тогава прибягвам до гнусните алтернативи. Не се гордея със себе си.
19
На същия филм е направена втора версия през 1999 г., където този виртуозен ефект е напълно заменен с гротескно преувеличени специални ефекти. — Б.пр.