Лъвкрафт обаче умира още преди Пърл Харбър, а Рей Бредбъри все по-често предпочита да пише своята собствена разновидност на лирична фантастика и фантазия (и едва тогава творбите му започват да намират място в такива популярни списания като „Колиър“ и „Сатърдей Ивнинг Поуст“); Робърт Блох от своя страна започва да пише своите напрегнати истории, възползвайки се от всичко, което е научил през първите си две десетилетия като писател, за да създаде завладяваща серия нетипични романи, надминати единствено от романите на Корнел Улрич.
По време на втората световна война и в годините след това хорърът е доста западнал. Просто не е пасвал на епохата. Това е периодът на рационализма и главозамайващите научни постижения — които виреят отлично в условията на война, благодаря ви много — затова днес той е познат на писатели и читатели като Златния век на научната фантастика. Докато „Странни истории“ едва крета, далеч от милионните си тиражи (списанието ще приключи съществуването си в средата на петдесетте, след като смаляването на формата му не успява да компенсира свиващия се тираж), пазарът за научнофантастични издания процъфтява, като слага началото на десетки добре известни издания и популяризира писателите Хайнлайн, Азимов, Кембъл и Дел Рей сред все по-голяма и развълнувана общност от почитатели на идеята за ракети, космически станции и любимия на всички смъртоносен лазерен лъч.
И тъй, ужасът подрънква окови в своята тъмница докъм 1955 г., без да предизвиква кой знае какво раздвижване. Тъкмо по това време двама мъже на име Самюъл З. Аркоф и Джеймс Х. Никълсън случайно се препъват надолу по стълбите и откриват в същата тази тъмница, занемарена и покрита с прах, истинска машина за пари. Първоначално Аркоф и Никълсън се занимават с разпространение на филми, но след като осъзнават колко са оскъдни нискобюджетните филми през петдесетте, решават сами да се хванат да ги снимат.
Познавачи предричат на двамата предприемачи бързо разоряване. Уверяват ги, че това начинание е истинско разхищение в ерата на телевизията и че двамата се канят да пуснат на вода оловна лодка. Същите познавачи твърдят, че бъдещето принадлежи на Дагмар и Ричард Даймънд, частен детектив23. Всички, които проявява интерес към новото начинание, а те не са никак много, са единодушни, че скоро Аркоф и Никълсън ще изгубят даже ризите от гърба си.
Обаче през двадесет и петте си години съществуване компанията, която двамата основават, Американ-Интернешънъл Пикчърс (впрочем днес вече я ръководи само Аркоф, Никълсън почина преди няколко години), е единственото значимо американско филмово студио, което завършва всяка поредна година с печалба. АИП е произвела множество и разнообразни филми, но те всички до един са обединени от директната си ориентация към младежите. Техни са филмите със съмнителна слава „Железопътната Берта“, „Кървавото мамче“, „Момичето от автомобилната писта“, „Пътуването“, „Дилинджър“ и вечното „Плажно бинго“. Но най-големите успехи на фирмата несъмнено са в жанра на ужасите.
Защо филмите на АИП са се превърнали в халтурна класика? Те са простовати, снимани набързо и толкова аматьорски, че понякога в кадър се вижда сянката на микрофона или кислородната бутилка в костюма на морското чудовище (както например в „Нападението на гигантските пиявици“). Самият Аркоф си спомня, че рядко са започвали снимки с пълен сценарий или дори ясна идея за филмовата продукция. Често пари били отпускани заради едното заглавие, стига то да звучи достатъчно интригуващо, например „Ужасът от 5000-та година“ или „Ловци на мозъци“ — нещо, от което да можело да се получи грабващ вниманието плакат.
Каквито и да са били причините, успехът на това студио е несъмнен.
3
Но да оставим всичко това настрана за момент и да си поговорим за чудовища.
Какво точно представлява чудовището?