„Всъщност“, каза той тихо, „аз се занимавам с психоанализа.“
6
Януари, 1980. Една жена и майка й тревожно разговарят над тримесечното бебе на жената. Бебето не спира да плаче. Плаче през цялото време. Те са единодушни за източника на проблема: бебето е обсебено от демон, както онова малко момиче от „Екзорсистът“. Те наливат бензин върху бебето, както си лежи в люлката, и го запалват, за да прогонят демона. Бебето живее три дни в крилото за обгорени пациенти, преди да умре.
7
При все това статията на репортера се оказа изчистена и справедлива. Описанието на външния ми вид далеч не беше ласкаво, но това не беше неоправдано — в края на лятото на 1979 г. бях в най-разпуснатата си форма за последните десет години, но иначе текстът беше точен. И въпреки това в статията съвсем ясно се усещаше къде се разделят неговата и моята гледни точки; долавяше онова тихо щракване, което обозначава отдалечаването на идеите в две съвсем различни посоки.
„Човек остава с впечатлението, че на Кинг му харесват този род полемика“, беше написал той.
8
Бостън, 1977. Млад мъж убива жена, като за целта използва различни кухненски принадлежности. Полицията предполага, че идеята може да му е дошла от филма на Браян Де Палма „Кери“, по романа на Стивън Кинг. Във филмовата версия Кери убива майка си, като запраща всякакви кухненски прибори, включително тирбушон и картофобелачка, през стаята към нея и така буквално я приковава към стената.
9
Телевизията устоя почти десет години на натиска от разни активистки групи и безбройни сенатски комитети да прекрати излъчването на изпълнени с насилие програми в най-гледаните часове. Частни детективи все така стреляха по лошите и на свой ред биваха цапардосани по главата и след убийствата на братята Кенеди и на Мартин Лутър Кинг. Човек можеше да си набави нужната доза кръвожадни образи от който и да било канал всяка вечер от седмицата, даже в неделя. Необявената война във Виетнам набираше скорост, телата се трупаха до небесата. Детски психолози докладваха, че след като са гледали два часа телевизионни предаванията, изпълнени с насилие, децата от техните фокус групи са били по-склонни да проявяват агресия в игрите, например да удрят камиончетата в пода, вместо да ги бутат насам-натам.
10
Лос Анджелис, 1969. Джанис Джоплин, която по-късно ще умре от свръхдоза, пее с пълно гърло за железни окови. Джим Морисън, който ще умре от инфаркт във ваната, припява „Убивай, убивай, убивай, убивай“ като мантра в края на песен, озаглавена „Краят“. Франсис Форд Копола ще използва тази песен десет години по-късно за пролога на филма си „Апокалипсис сега“. Нюзуик публикува снимка на срамежливо усмихнат американски войник, държащ в ръцете си отрязано човешко ухо. А в предградията на Лос Анджелис малко момче изважда очите на братчето си с пръсти. Обяснява, че е искал само да повтори онзи номер на Тримата глупаци, които като си бръкнат в очите с пръсти, се чува онзи смешен звук „бойнннг“. „Когато го правят по телевизията, нищо им няма“, обяснява през сълзи детето.
11
Драматизираното насилие на телевизията продължи необезпокоявано през шестдесетте, като спокойно подмина стрелбата на Чарлз Уитман от университетската кула в Тексас („Носеше се слух / че тумор бил проял, центъра на неговия моооозъъък…“, пееха по този повод насмешливо Кинки Фрийдман и Тексаските Еврейчета). Това, което в крайна сметка прекрати тази вълна и я замени през седемдесетте с един куп комедийни сериали, беше едно събитие, далеч по-маловажното от убийството на един президент, един сенатор и един активист за граждански права. Телевизионните шефове се видяха принудени да променят политиката си, защото едно младо момиче свърши бензина в Роксбъри. За съжаление тя имала туба за бензин в багажника си. Върнала се до последната бензиностанция и напълнила тубата. Докато вървяла към колата си с пълната туба, попаднала на група чернокожи младежи. Те й взели бензина, залели я с него и, точно като майката и бабата, опитващи да прогонят демона от бебето, я подпалили. Тя починала няколко дни по-късно. Младежите били заловени и някой най-после се сетил да им зададе ключовия въпрос — откъде им е хрумнала такава ужасна идея? От телевизията, казали те. От филма на седмицата на АВС.