Има нещо толкова привлекателно, но в същото време съвсем неприемливо и противно у мутантите, че единственият сериозен опит да бъдат използвани като главни герои във филм на ужасите става причина филмът да бъде набързо покрит и забравен. Става въпрос за „Изроди“ на Тод Браунинг, сниман през 1932 г. за студио Метро Голдуин Майер.
„Изроди“ е историята на Клеопатра, красива акробатка, която се жени за джудже. В най-добрите традиции на развлекателните комикси (на които по онова време все още им остават двадесетина години, преди да бъдат изобретени), нейното сърце е черно като полунощ в миньорска шахта. Тя не се интересува от джуджето, а от неговите пари. Точно като канибалистичните паячки от още неродените комиксови истории, Клео скоро се захваща с друг мъж, в този случай Херкулес, здравеняка на шоуто. Като самата Клеопатра, Херкулес поне на вид изглежда нормален, макар че в този случай ние симпатизираме на ненормалните герои на филма. Та тези двамата започват систематично да тровят дребничкия съпруг на Клео. Останалите мутанти откриват какво се случва и налагат неописуемо отмъщение на двойката. Херкулес е убит (говори се, че в оригиналния замисъл на Браунинг Херкулес трябвало да бъде кастриран), а красивата Клео е превърната в жена птица: покрита с перушина и без крака.
Браунинг прави грешката да използва истински мутанти във филма си, а за нас, зрителите, хорър филмите са приемливи, само ако можем да видим ципа на гърба на чудовището и сме наясно, че всичко е наужким. Кулминацията на филма, когато Живият торс, Безръкото чудо и сестрите Хилтън — сиамски близначки — наред с други свои колеги подскачат и пълзят през калта след пищящата Клеопатра, просто ни идва в повече. Дори някои от най-ревностните разпространители на филмите на Метро Голдуин Майер отказват да прожектират лентата, а в своята книга „История на хорър филмите“ (издателство „Кейприкорн Букс“, 1968 г.) Карлос Кларънс пише, че на една прожекция в Сан Диего една жена избягала от киното с писъци. След време филмът бил показан, но в толкова орязана версия, че един критик се оплакал, че няма представа какво гледа. Кларънс също пише, че филмът бил забранен в продължение на тридесет години в Обединеното кралство — държавата, на която дължим, наред с други неща, Джони Ротън, Сид Вишъс, групата Снивълинг Шитс („Подсмърчащите лайна“. — Б.пр.) и „чаровния“ обичай да се пребиват граждани от пакистански произход.
В наши дни „Изроди“ понякога се появява по специализираните ТВ канали и може дори вече да е излязъл на видеокасета. Но и досега си остава повод за разгорещени дискусии, спорове и коментари сред почитателите на жанра. И макар мнозина да са чували за филма, учудващо малко хора са го гледали.
4
Но ако за момента оставим мутантите настрана, какво друго би ни се сторило достатъчно ужасно, та да заслужи това вероятно най-старо клеймо „чудовище“? Какво ще кажете за всички онези странни злодеи в историите за Дик Трейси, вероятно най-добре представени от Флайфейс25, а също и от най-големия враг на Дон Уиндън, Скорпиона, с лице толкова ужасно, че винаги е покрито (разкрива го само понякога пред някой свой провинил се подчинен, който пък моментално получава инфаркт от страх и умира на място). Доколкото ми е известно ужасната тайна на Скорпионовата физиономия никога не е била разбулвана (простете глупавата шегичка), обаче безстрашният командир Уинслоу веднъж успя да свали маската на дъщерята на Скорпиона, чието лице се оказа отпуснатото мъртво лице на труп. Тази информация беше представена на бездиханния читател в курсив — отпуснатото мъртво лице на труп! — за по-голям драматизъм.
25
Флайфейс — злодей с толкова лоша хигиена, че покрай лицето му постоянно се въртят мухи. — Б.пр.