Това са някои от нещата, за които говорих в тази книга… но да предположим, че те всички са чиста измама, фалшива фасада? Не казвам, че е така, но може би (след като това е последният ни танц) трябва поне да обсъдим тази възможност.
Докато обсъждахме архетипите, говорихме за Върколака, онзи тип, който понякога е рунтав, а понякога с измамно гладка кожа. Ами ако има такова нещо като двоен върколак? Да речем, че създателите на хорър историите под своите страшни перуки и изкуствени зъби наистина са консерватори в строги костюми… но да предположим, че под този слой се крие истинско чудовище, с истински зъби и гърчещи се змии вместо коса? Да речем, че всичко е користна лъжа и че когато разсъблечем хорър твореца до неговата съкровена същност, това, което откриваме, не е агент на нормалното, а лудешки подскачащ, злорадо ухилен, червеноок агент на хаоса?
Какво ще кажете за тази възможност, приятели и съседи?
16
Преди около пет години приключих „Сиянието“, починах си около месец и започнах да пиша нов роман с работно заглавие „Къщата на улица Ценностна“. Щеше да е художествено произведение, базирано на реални събития — по-точно отвличането и след това промиването на мозъка на Пати Хърст (или нейното социополитическо пробуждане, зависи от гледната точка), участието й в банковия обир и престрелката в тайната квартира на SLA в Лос Анджелис175 (в моята книга квартирата щеше да се помещава на Улица Ценностна, разбира се), бягството и преследването из страна, изобщо, цялата бъркотия. Струваше ми се обещаваща тема. Беше ми ясно, че събитията ще предизвикат написването на много документални книги, но на мен ми се струваше, че само един художествен роман може успешно да обясни всички противоречия. Все пак романистът е божият лъжец — ако си свърши работата добре, ако държи курса и не изгуби кураж, понякога той успява да открие истината, скрита в сърцевината на лъжата.
Така и не написах тази книга. Събрах каквито можах материали и информация по случая (тогава Пати все още беше в неизвестност, което правеше темата още по-привлекателна за мен, защото означаваше, че мога сам да си измисля финала) и атакувах романа. Атакувах от една страна и нищо не се случи. Опитах от друга и ми се струваше, че нещата вървят доста добре, докато не осъзнах, че всичките ми герои звучат сякаш са излезли, запъхтени и потни, от състезанието по танци на Хорас Маккой в „Уморените коне ги убиват, нали?“. Опитах да променя гледната си точка. Опитах да си представя историята като пиеса, която се разиграва на сцена — този номер понякога ми помага, ако съм попаднал в сериозна писателска криза. Този път обаче не се получи. В своя великолепен роман, „Косата на Харолд Ру“, Томас Уилямс ни казва, че писането на дълга художествена творба означава да събереш всичките си герои в една огромна черна равнина. Те стоят скупчени около огъня на авторовото въображение, топлят си ръцете на пламъците и се надяват, че огънят ще се разгори достатъчно, за да осигури и светлина, не само топлина. Често обаче огънят угасва, всяка светлина изчезва и героите са потопени в мрак. Това е чудесна метафора за творческото писане, но на мен не ми пасва. Мисля, че е твърде деликатна за моя процес. Аз винаги съм виждала романа като черен замък, който трябва да бъда атакуван; укрепление, което трябва да се покори със сила или хитрост. Самият замък обаче изобщо няма признаци да е укрепен срещу нападатели, напротив, той изглежда като да е напълно отворен. Мостът е спуснат над рова, портите са отворени, по кулите няма стрелци с лъкове. Проблемът е, че има само един безопасен път за влизане в замъка. Всеки друг подход води до пълно разгромяване от някаква скрита сила.
175
SLA, Simbionese Liberation Army — Симбионистка армия за освобождение — американска революционна групировка с леви убеждения, извършвала банкови обири, две убийства и други насилствени актове. Водач на групировката е Доналд Дефрийз. Най-известни са с отвличането на деветнадесетгодишната богата наследница Пати Хърст. Отвличането предизвиква още по-голям интерес, когато Пати Хърст във видеозапис, излъчен от медиите, се отказва от родителите и семейството си и обявява, че се присъединява към SLA. — Б.пр.