По време на едно бизнес пътуване в Ню Йорк през 1976 г. видях един дебелак, който се беше заклещил във въртящата се врата на входа на книжарница Дабълдей на Пето Авеню. Огромен и обилно изпотен в своя раиран син костюм, той изглежда плътно беше запълнил триъгълното пространство на вратата. Към охраната на книжарница се присъедини един полицай от улицата и двамата бутаха и пъшкаха, докато вратата започна да се движи, малко по малко. Накрая тя се завъртя достатъчно, за да освободи господина. Интересно, дали зяпачите, които се събраха да наблюдават спасителната операция, се различаваха особено от онези, които се струпват около викачите по панаирите… или от тълпата, която в оригиналния филм на Юнивърсал се събра, след като чудовището на Франкенщайн се надигна от лабораторната си маса.
Чудовищни ли са дебелите хора? А жените с окосмяване над горната устна или някой с голям родилен белег? Никой уважаващ себе си провинциален карнавал не би наел такива хора, техните особености са твърде обичайни в онзи свят. Ами ако някой има по шест пръста на ръцете или общо шест пръста на двата крака? И такива се срещат доста често. Или, да се приближим още повече към нашето собствено ежедневие, какво ще кажете за човек с много тежка форма на акне?
Обикновените пъпки не са голяма работа. Даже най-красивата мажоретка се сдобива с някоя и друга пъпка на челото или в ъгъла на апетитните си устни. Но то и обичайното затлъстяване не е голяма работа — аз говоря за абсолютно неконтролируемите случаи на акне, които приличат на нещо извадено от японски филм на ужасите, пъпки върху пъпки и повечето зачервени и гнойни.
Точно като чудовището от „Пришълец“ и тази гледка може да ви откаже от пуканките… само дето това не са специални ефекти.
Може би все още не съм засегнал вашата идея за чудовищното в реалния живот и може би няма да успея, но поне за момент се замислете за нещо толкова просто като това човек да е левичар. Разбира се, дискриминацията срещу тези хора винаги е била налице. Ако сте посещавали училище или колеж с малко по-модерни чинове или банки, знаете, че са пригодени изключително за представители на дясноориентирания свят. Повечето образователни институции поръчват някой и друг чин за левичари като символичен жест и това е всичко. Освен това, по време на контролни или писане на съчинения в час, левичарите се отделят в единия край на стаята, за да не ръчкат с лакти своите по-нормални съученици. Обаче тук не става дума просто за дискриминация. Дискриминацията е разпростряла своите пипала нашироко, но корените на чудовищното са още по-обширни и дълбоки. Левичарите сред бейзболистите винаги са считани за странни птици, независимо дали е така или не26. Френската дума за „ляво“, присвоена от латински, е „la sinistre“, откъдето идва английската дума „sinister“27. Според старото суеверие дясната ти половина принадлежи на Бог, а лявата на Онзи Другия. Така че спортистите леваци винаги са били подозрителни. Майка ми беше левичарка и разказваше на брат ми и мен как в училище учителят пляскал лявата й ръка с линията, за да я накара да прехвърли писалката в дясната. Разбира се, веднага щом учителят й обръщал гръб, тя връщала писалката в лявата си ръка, защото с дясната можела да изписва само едри детински завъртулки — съвсем същите се получават, когато някой от нас се опита да пише с това, което в Нова Англия се нарича „слабата ръка“. Малцина сред нас като Брануел Бронте (талантливият брат на Шарлот и Емили) могат да пишат ясно и четливо с двете ръце. Брануел Бронте бил дотолкова способен да ползва и двете си ръце, че можел да пише две отделни писма едновременно. Интересно, дали можем да определим такава способност като чудовищна… или гениална?
В интерес на истината, почти всеки умствен или физически човешки дефект все в някакъв момент от историята е бил считан за чудовищен — тук влиза „вдовишкият връх“ — V-образната форма на линията на косата точно в средата на челото (която някога се считала за надежден признак, че даденият човек е магьосник), брадавици по женското тяло (наричани. „вещерски цицки“) и най-тежката форма на шизофрения, заради която някои страдащи от това заболяване са били провъзгласявани за светци от една или друга църква.
26
Да вземем например Бил Лий, който сега играе за Монреал, а преди това беше в отбора на бостънските Ред Сокс. Колегите му галено го наричаха „Извънземния“, а феновете на отбора го помнеха с „най-топли“ чувства, задето след партито по случай емблематичната победа на Ред Сокс през 1976 г. Лий принудил празнуващите да оберат боклуците след себе си. Вероятно най-яркото доказателство за неговата „смахната леващина“ беше фактът, че нарече мениджъра на отбора Дон Цимър „същински хамстер“. Малко след това последва преместването му в Монреал. — Б.авт.