И така… назад към корените.
2
Франкенщайн вероятно е филмиран по-често от което и да е друго литературно произведение, включително Библията. Някои от многобройните заглавия тук са: „Франкенщайн“, „Невестата на Франкенщайн“, „Франкенщайн среща Човека-вълк“, „Отмъщението на Франкенщайн“, „Черният Франкенщайн“ и „Франкенщайн 1980“. Поради това може би изглежда, че няма нужда да предавам съдържанието на книгата, но, както вече казах, „Франкенщайн“ не е особено четено произведение. Милиони американци познават това име (е, не толкова, колкото са чували за Роналд Макдоналд, разбира се, ето това е истински културен герой), но повечето не осъзнават, че Франкенщайн е името на създателя на чудовището, а не на самото чудовище. Този факт всъщност потвърждава твърдението на Хейтлън, че Франкенщайн е станал част от Американското митично поле, вместо да го отрича. Това е като да се спомене, че в действителност Били Хлапето е бил нов преселник в Ню Йорк, който е носил бомбе и е застрелвал повечето си жертви в гръб. Такива факти като цяло са интересни, но хората инстинктивно разбират, че днес те не са особено важни… ако изобщо някога са били. Една от причините изкуството да е такава неудържима сила, е постоянството, с което митът поглъща истината… без дори да се оригне.
Романът на Мери Шели е мудна и многословна мелодрама, темата му е развита в твърде общи, плахи и доста груби щрихи. Повествованието е развито, както умен, но наивен млад състезател в клуб „Дебати“ би развил линията на своите аргументи. За разлика от филмите, създадени по книгата, текстът съдържа доста по-малко сцени на насилие и за разлика от безсловесното чудовище в продукциите на студио Юнивърсъл („Карловите филми“, както чаровно остроумничи Фори Акърман), създанието на Шели говори с високопарните подредени фрази на оратор в камарата на лордовете или сякаш Уилям Ф. Бъкли води любезен разговор с Дик Кавет в телевизионното му предаване34. Той е разумно същество, пълна противоположност на чисто физическото чудовище на Карлоф със скосеното чело и хлътналите тъпи очи. Освен това никъде по страниците на книгата няма да намерите по-смразяваща кръвта реплика от думите на Карлоф в „Невестата на Франкенщайн“, произнесени с безжизнен мъртвешки тенор: „Да… мъртви… обичам… мъртви.“
Романът на мис Шели е озаглавен „Модерният Прометей“, какъвто в случая се явява Виктор Франкенщайн. Той напуска бащин дом и огнище, за да учи в университета в Инголщад (и веднага до нас долита стържещият звук на тежкия камък, заточващ една от най-популярните секири на хорър жанра: Има Неща, Които Не Е Съдено Човечеството Да Познава), където му пълнят главата с налудничави — и опасни — идеи за галванизация и алхимия. Неизбежният резултат, разбира се, приема вида на чудовище, съставено от повече чаркове, отколкото могат да се намерят в автомобилен каталог на Дж. С. Уитни. Франкенщайн завършва творението си в един продължителен непрекъснат изблик на енергия и тъкмо в тези сцени авторката ни предлага най-ярката си проза.
Относно необходимостта да се ограбват гробове за целите на проекта:
Как да ви разкажа за ужасите на моите тайни бдения, когато аз, грешникът, се ровех в плесента на гробовете или измъчвах живи същества, за да оживя мъртвата материя? Като си спомня сега, краката ми се подкосяват и пелена се спуска пред очите ми… (…) Събирах кости от гробниците и безпокоях с кощунствени ръце съкровените тайни на човешкото тяло… (…) Работилницата, където творях светотатственото си дело… ми вдъхва такъв ужас, че очите ми изскачаха от орбитите си35.
Относно съня му, след като експериментът е завършен:
Видях Елизабет, прекрасна в своето цветущо здраве, да се разхожда из улиците на Инголщат. Изненадан и зарадван, аз я прегърнах, но щом я целунах по устните, те посиняха като на мъртвец, чертите й се промениха и ето че държах в ръцете си безжизненото тяло на мама, обвито в саван, а в гънките му пълзяха червеи. Скочих ужасен: студена пот покриваше челото ми, зъбите ми тракаха, а тялото ми се гърчеше в конвулсии; и в този миг на мътната жълтеникава лунна светлина, проникваща през процепите на щорите, съзрях нещастника — гнусното чудовище, сътворено от мен. Беше повдигнал балдахина на леглото ми, а очите му — ако можеха да се нарекат очи — ме гледаха втренчено. Челюстите му зинаха и той издаде някакви нечленоразделни звуци, а страните му се нагърчиха от зловеща усмивка.
34
Уилям Бъкли — американски консервативен политически коментатор; Дик Кавет телевизионен водещ. — Б.пр.