6
Книгата на Стокър изобилства от интересни елементи, но тъкмо аспектите на злото отвън и сексуалното завоевание изглежда са най-въздействащи. Откриваме влиянието на трите злокобни сестри на Стокър, пресъздадено в образа на пищните сладострастни вампирки в „Невестите на Дракула“, филм на студио Хамър от 1960 г. (разбира се, в най-добрите моралистични традиции на филмите на ужасите, шантавият секс е представен единствено чрез кол в сърцето на съществото, което подремва в ковчега си) и в още множество продукции преди и след това.
Докато пишех моя собствен вампирски роман, „Сейлъмс Лот“, реших да огранича сексуалното съдържание, понеже смятам, че в общество, където въпросите на хомосексуализма, груповия секс, оралния секс и дори, Господ да ни е на помощ, водните спортове, са се превърнали в обект на обществена дискусия (да не говорим за писмата в „Пентхаус“, където доста се говори за секс с разнообразни плодове и зеленчуци), сексуалният заряд, вложен в книгата на Стокър, може и да се е изчерпал.
Донякъде това е вярно. Хейзъл Корт, чийто бюст кажи-речи прелива от деколтето на роклята в „Гарванът“ на АИП (1963 г.), днес изглежда почти комично. Да не говорим за смехотворната имитация на Рудолф Валентино, която Бела Лугоши разиграва в „Дракула“ на студио Юнивърсал, докарваща до смях дори най-фанатичните почитатели на хорър жанра и кино ценители като цяло. Сексът несъмнено ще си остане движеща сила в историите на ужаса, често представен чрез завоалирани фройдистки символи, като например Великия Ктхулу, творението на Лъвкрафт, напомнящо женски полов орган. След като човек се запознае с това хлъзгаво, желеподобно чудовище с множество пипала през погледа на създателя му, не би се учудил, че Лъвкрафт проявявал „съвсем ограничен интерес“ към секса.
Сексът в хорър жанра често е свързан с темата за надмощието — единият от сексуалните партньори почти изцяло контролира другия и връзката неизбежно стига до фатален край. Да вземам например „Пришълец“, където женските образи в екипажа са представени почти безполово, чак до кулминацията, когато Сигорни Уивър се бори с ужасния космически натрапник на борда на малката спасителна совалка. В тази финална сцена тя е по бельо, подчертаващо женските форми, и в този момент по нищо не се отличава от жертвите на Дракула във филмите на студио Хамър от шестдесетте години. Изводът, който се налага, е: „Всичко си му беше наред на момичето, докато не се разсъблече“44.
Начинът на действие на хорър жанра напомня начина, по който се парализира партньорът в бойните изкуства — откриваш слабите му места и ги атакуваш. Най-очевидната такава слабост, а и най-универсално валидната, е осъзнаването на нашата собствена смъртност. Но в общество, което отдава огромно значение на физическата красота (няколко избили пъпки са източник на пълна душевна агония) и сексуалната мощ, дълбоко заложеното неловко и противоречиво отношение към секса се превръща в друга такава уязвима точка, към която всички хорър писатели прибягват автоматично. Разгологърденият магьоснически епос на Робърт Хауърд например45 изобилства от развратни женски образи, отдадени на ексхибиционизъм и садизъм. Както вече споменах, една от най-често използваните теми за плакати на хорър филми показва чудовището (дали ще е ококореното чудовище от „Този остров Земята“ или мумията от филма на Хамър, излязъл през 1959 г.), промъкващо се през руините на града, понесло на ръце красавица в несвяст. Красавицата и Звяра. Ти си в моя власт. Хе-хе-хе. Ето ви я отново, първичната сцена на изнасилването — насилникът се явява вампирът, който краде не само сексуални наслади, но и самия живот. А най-хубавото от всичко в очите на милионите подрастващи младежи, видели Вампира да полита и да се спуска в спалнята на някоя спяща красавица, е, че за да постигне целта си, на Вампира дори не му се налага „да го вдигне“. Каква по-добра новина за всички онези, застанали на прага на сексуалното осъзнаване, които са научени (не на последно място и от тези филми), че за да е успешна една интимна връзка, мъжът трябва да доминира, а жената да се подчинява. Работата е там обаче, че повечето четиринадесетгодишни момчета, които тъкмо сега осъзнават сексуалния си потенциал, са в състояние да доминират само снимките в еротичните списания, понеже сексът носи много нови емоции за младежите и не на последно място сред тях е страхът. Филмите на ужасите като цяло и вампирските истории в частност, потвърждават тези страхове. Да, казват те, сексът е страшен, сексът е опасен и аз мога да ти го докажа веднага. Вземи си пуканките и сядай, момче, искам да ти разкажа една история…
44
Аз лично откривам още един изключително сексистки момент в този филм, който е огромно разочарование в рамките на сюжета, независимо какво е мнението ви за равноправието между мъжете и жените. Героинята на Сигорни Уивър е представена като твърда и героична жена, чак до момента, когато унищожава кораба-майка Ностромо (а вероятно допринася и за смъртта на останалите двама членове на екипажа), като се втурва след корабната котка. Това, разбира се, е идеалният повод за мъжете в публиката, да се отпуснат, да се спогледат многозначително и да си кажат (на глас или наум): „Типично по женски“. Този сюжетен елемент се крепи на закостенели сексистки стереотипи и ние спокойно можем да му отговорим с: „Типично за шовинистичните холивудски свине.“ Това ненужно отклонение не съсипва целия филм, но е досадно. — Б.авт.