Агата Кристи
Злополука
— …И ти казвам, същата жена е, няма никакво съмнение!
Капитан Хейдок погледна пламенното, енергично лице на приятеля си и въздъхна. Искаше му се Еванс да не е толкова сигурен и толкова тържествуващ. По време на плаванията си старият морски капитан се беше научил да не се занимава с неща, които не го засягаха лично. Приятелят му, Еванс, бивш инспектор в Отдела за разследване на престъпления, имаше различна житейска философия. Неговото мото по-рано беше „да се действа съобразно с получената информация“ и го бе усъвършенствал до там, че сам търсеше информация. Преди инспектор Еванс беше много способен, бдителен полицай и заслужено си бе спечелил получения чин. Дори сега, след като напусна полицията и се установи в провинциалната къщичка на своите мечти, професионалният му инстинкт все още действаше.
— Не се случва често да забравя някоя физиономия — повтори самодоволно той. — Госпожа Антъни, да, това със сигурност е госпожа Антъни. Когато ми показахте госпожа Мероудин, веднага я познах.
Капитан Хейдок се размърда смутено. Мероудин бяха най-близките му съседи, изключвайки самия Еванс и това идентифициране на госпожа Мероудин като бивша героиня от шумен процес го натъжи.
— Било е много отдавна — каза доста нерешително.
— Девет години. Девет години и три месеца. Спомняш ли си делото? — попита Еванс, както винаги точен.
— Смътно.
— Оказа се, че Антъни е приемал арсеник и я оправдали — каза Еванс.
— А не трябваше ли?
— Нямаше никакви причини да не го направят. Това беше единствената възможна присъда при наличните доказателства. Абсолютно правилно.
— Тогава всичко е наред и не виждам защо да се тревожим — рече Хейдок.
— Кой се тревожи?
— Мислех, че ти.
— Съвсем не.
— Всичко е приключило — отсече капитанът. — Ако веднъж в живота си госпожа Мероудин е имала нещастието да бъде съдена за убийство и оправдана…
— Обикновено не се смята за нещастие да бъдеш оправдан — вметна Еванс.
Капитан Хейдок раздразнено продължи:
— Знаеш какво искам да кажа. Ако бедната дама е била подложена на това мъчително преживяване, не е наша работа да го раздухваме, нали?
Еванс не отговори.
— Хайде, Еванс. Дамата е била невинна, току-що го каза.
— Не съм казвал, че е невинна. Казах, че е била оправдана.
— Това е едно и също.
— Не винаги.
Капитан Хейдок, който понечи да изтръска лулата си, почуквайки я по страничната облегалка на стола, се спря, поизправи се и много оживено каза:
— Я чакай малко! Накъде биеш? Смяташ, че не е била невинна?
— Не бих казал това. Аз просто… не знам. Антъни имал навика да взима арсеник. Съпругата му го доставяла. Един ден, по погрешка, взел прекалено голямо количество. Дали грешката е била негова или на съпругата му? Никой не можа да каже и съдът много основателно я е оправдал поради липса на доказателства. Това е съвсем правилно и аз не намирам нищо нередно. Все пак бих искал да разбера.
Капитан Хейдок отново насочи внимание към лулата си и успокоително каза:
— Е, това не е наша работа.
— Не съм съвсем сигурен…
— Но положително…
— Чуй ме. Този човек, Мероудин… спомняш ли си… една вечер в лабораторията си се занимаваше с опити…
— Да. Той спомена теста на Марш за арсеник. Каза, че ти ще научиш всичко за него… това е в твоята област… и се подсмихна. Нямаше да го каже, ако беше помислил малко…
Еванс го прекъсна:
— Имаш пред вид, че нямаше да го каже, ако знаеше. Женени са от колко… шест години ли ми каза? Хващам се на бас на каквото поискаш, че той не е имал представа, че жена му е известната госпожа Антъни.
— Е, със сигурност няма да го научи от мен — заяви твърдо капитан Хейдок.
Еванс не обърна внимание на забележката му и продължи:
— Прекъсна ме. След теста на Марш Мероудин загря някакво вещество в епруветка, остатъка разтвори във вода и после го утаи с добавяне на сребърен нитрат. Това било тест за хлорати. Точен, непретенциозен малък тест. Но в една книга, която беше оставена отворена, успях да прочета следното: „H2SO4 разлага хлоратите с отделяне на Cl4O2. При нагряване се получава силна експлозия, поради това сместа трябва да се държи на студено и да се използва само в много малки количества.“
Хейдок се втренчи в приятеля си.
— Е, и какво от това?
— Само толкова. В моята професия също си имаме тестове, тестове за убийство. Фактите се натрупват, претеглят, прави се анализ, ако се допусне наличие на предубеденост и обща неточност в показанията на свидетелите. Но има и друг тест за убийство, който е много точен, но доста опасен! Убиецът рядко се задоволява с едно престъпление. Ако му се даде време и не се чувства заподозрян, той ще извърши и друго. Например хващаш един мъж — убил ли е жена си, или не? — доказателствата срещу него не са много убедителни. Погледни в миналото му. Ако откриеш, че е имал няколко жени и те всички са умрели, да кажем по доста любопитен начин, тогава знаеш! Разбираш ли, не говоря като юрист. Говоря за почти несъмнен факт. След като веднъж знаеш, можеш да продължиш да търсиш доказателства.