От съседната стая надникна жена в униформата на болногледачка и каза:
— Хайде, скъпа, хайде, всичко е наред. Вече сте си изпили какаото. Изпихте го преди двайсет минути.
— Не, не съм, сестра. Това не е вярно. Не съм си изпила какаото. Жадна съм.
— Добре, ще ви донеса още една чаша, ако искате.
— Не мога да изпия още една чаша, ако не съм изпила нито една преди това.
Те отминаха и мис Пакард, след като чукна леко на една врата в дъното на коридора, я отвори и влезе.
— Ето ви и вас, мис Фаншо — рече тя ведро. — Племенникът ви е дошъл да ви види. Не е ли чудесно това?
От леглото до прозореца възрастна дама се надигна рязко от повдигнатите възглавници. Тя имаше стоманеносива коса, слабо, набръчкано лице с голям извит нос, а видът й изразяваше всеобщо неодобрение. Томи се приближи.
— Здравей, лельо Ейда — каза той. — Как си?
Леля Ейда не му обърна никакво внимание, а се извърна гневно към мис Пакард.
— Не знам какво имате предвид, когато каните мъже в спалнята на една дама — рече тя. — По мое време това беше немислимо! И на всичкото отгоре твърдите, че е мой племенник! Кой е той? Водопроводчикът или електротехникът?
— Хайде, стига, това не е хубаво — рече мис Пакард кротко.
— Аз съм твоят племенник, Томас Бересфорд — каза Томи. Той й подаде бонбоните. — Донесох ти кутия шоколадови бонбони.
— Не можете да ме измамите по тоя начин — каза леля Ейда. — Знам ви аз вас. Можете да приказвате, каквото си искате. Коя е тази жена? — тя изгледа мисис Бересфорд с отвращение.
— Аз съм Прудънс1 — каза мисис Бересфорд. — Прудънс, твоята племенница.
— Какво смешно име — рече леля Ейда. — Звучи като име на слугиня. Чичо ми Матю имаше прислужничка на име Камфърт2, а икономката се казваше Радвайте-се-Богу. Тя беше методистка. Само че леля ми Фани бързо сложи край на това. Каза й, че вече ще се нарича Ребека, поне докато е в нейния дом.
— Донесох ти рози — рече Тапънс.
— Мразя цветя в болничната стая. Изразходват всичкия кислород.
— Ще ви ги сложа във ваза — рече мис Пакард.
— Нищо подобно няма да правите. Вече трябва да сте разбрали, че съм с ума си.
— Изглеждаш чудесно, лельо Ейда — каза мистър Бересфорд. — В отлична форма, бих казал.
— Така или иначе ще те разбера колко струваш. Какво имаш предвид като твърдиш, че си ми племенник? Как каза, че ти беше името? Томас ли?
— Да, Томас или Томи.
— Никога не съм чувала за теб — каза леля Ейда. — Имах един-единствен племенник и той се казваше Уилям. Убиха го в последната война. И пак добре, че иначе щеше да тръгне по лош път, ако беше оживял. Уморена съм — рече леля Ейда, като се отпусна на възглавниците си и обърна глава към мис Пакард. — Изведете ги. Не трябва да пускате непознати да ме посещават.
— Мислех, че едно приятно посещение ще ви ободри — каза мис Пакард невъзмутимо.
От страна на леля Ейда долетя дълбок и басов презрителен смях.
— Добре — рече Тапънс мило, — тръгваме си. Ще оставя розите. Би могла да промениш решението си за тях. Хайде, Томи — подкани го тя и се обърна към вратата.
— Ами, довиждане, лельо Ейда. Съжалявам, че не си спомняш за мен.
Леля Ейда замълча, докато Тапънс излезе заедно с мис Пакард, последвана от Томи.
— Ей, ти, я се върни — каза леля Ейда, повишавайки глас. — Познавам те прекрасно. Ти си Томас. Навремето беше риж. Като морков, такава беше косата ти. Върни се. Ще ти кажа нещо. Не искам жената. Не е хубаво да се преструва, че ти е съпруга, аз ги разбирам тия работи. Не трябваше да водиш тази жена тук. Ела, седни на този стол и ми разкажи за скъпата си майка. Ти се махай — прибави нещо като послепис леля Ейда, махвайки с ръка към Тапънс, която се колебаеше на прага.
Тапънс се оттегли веднага.
— Днес е в едно от обичайните си настроения — рече невъзмутимо мис Пакард, докато слизаха по стълбите. — Знаете ли — добави тя, — понякога може да бъде доста приятна. Трудно е да се повярва.
Томи седна в посочения му от леля Ейда стол и внимателно отбеляза, че не би могъл да разкаже много за майка си, тъй като тя е мъртва от близо четиридесет години. Леля Ейда не се смути от това твърдение.
— Я гледай — рече тя, — толкова отдавна ли беше? Как лети времето.
Тя го изгледа преценяващо.