Звуците наоколо изчезнаха като с магическа пръчка. Обикновено линията на метрото, която минаваше на по-малко от стотина метра от блока, самолетите, които прелитаха точно над прозорците, както и автомобилистите, които смятаха за свой свещен дълг да пришпорват возилата си така, сякаш от това зависи животът им, не го оставяха да мигне през по-голямата част от нощта. Сега обаче душата му се бе завърнала у дома – там, където единственото нещо, което нарушаваше мъдрото мълчание на мрака, бяха щурците през лятото и капещите ледени шушулки през зимата.
Изведнъж дочу тиктакането на часовника.
О, да, часовникът.
Когато бе съвсем малък, видът на огромния (не само по детски мерки) монумент от червено дърво и бронз го бе карал да седи часове в захлас пред него. Немската машина бе надживяла три поколения хора в тази къща. Махалото му, изпъстрено с мистични орнаменти, можеше да хипнотизира всеки с внушителния си монотонен размах и глухото цъкане, което сякаш идваше от личния кабинет на Негово Величество Луцифер. Навиването му с помощта на исполинския месингов ключ наподобяваше ритуал по съживяване на мъртвите. Неведнъж се бе опитвал да си изпроси привилегията да тикне страховитото нещо в зейналата до цифрата 9 дупка и да върти, докато усети с всяка фибра на тялото си, че чудовището е задоволено и ще продължи да отмерва покорно часовете и минутите поне още седмица. Никога не му бяха разрешавали. Обидата, че му нямат доверие, обаче почти винаги бе измествана от облекчението, че има оправдание да не се приближа прекалено близо до махалото. Откакто се помнеше, му приличаше прекалено много на секира, размахваща се насам-натам в очакване на плътта, която бе призвана да посече.
Но без съмнение най-зловещ бе мигът, в който часовникът започваш да бие.
Той изрита завивките и, без да пали осветлението, се добра до кухнята. Пипнешком извади цигара от пакета, тикна я в устата си и запали. Студът вече бе навсякъде: дори пламъчето на запалката му се стори мъртвешки ледено. Почти бе сигурен, че димът, който издиша, ще се строполи в краката му под формата на вкочанясали се кристали никотин и катран. Не можа да види дали очакванията му ще се оправдаят, понеже поредният пристъп на кашлица го накара да се свива на кълбо на земята. Когато най-сетне успя да си поеме въздух, погледът му попадна върху кървавочервените светодиоди на микровълновата печка.
Часовникът показваше 23:59.
Той се ухили, изстреля поредната доза храчки в нощта и дръпна нова юнашка порция дим.
Цифрите примигнаха за миг.
00:00.
Часовникът започна да бие. Усещаше вибрациите от плътните му удари, които се стоварваха като плесници по бузите му.
БАМММ…
Костите на дядо му, бродещи неуморно из дома, който бе построен за дъщеря си, избухнаха с мъртвешка въздишка и оставиха облачета пепел по древния килим.
БАМММ…
Духът на баба му, която на практика го бе отгледала, простена за последен път и с глух пукот изчезна.
БАМММ…
Трупчето на първото му коте, което бе обичал повече от всичко на света и бе умряло ден преди първата Коледа, когато се бе прибрал у дома като студент, започна да мърка от плесенясалия диван. Звучеше като надгробна плоча, намесваща се върху саркофаг.
БАМММ…
Баща му се усмихна от масивния дървен стол, на който толкова обичаше да седи. Един от зъбите му се откърти и изтрака върху дървения под. Пръстите му, от които плътта отдавна бе окапала, уловиха чашата с бренди и със скърцане я поднесоха до мястото, където някога се бяха намирали устните му.
БАМММ…
Прогнилият труп на първата му приятелка премина покрай вратата на спалнята, разсеяно почесвайки се зад врата. Докато издирваше в раклата втория комплект завивки, около нея се ронеха късчета разкапваща се плът, които тя още по-небрежно сритваше под леглото.
БАМММ…
Човекът, на когото бе вярвал безрезервно в студентските си години, го потупа по рамото, самообслужи се с една от цигарите му и зачезна в посока към тоалетната. Трудно бе да прецени дали бе мъртъв или не – в интерес на истината хигиената винаги би била слабото му място.
БАМММ…
Призракът на жената, която бе лъгала, че го обича с цялото си сърце, но въпреки това не се бе разделила със съпруга си, излетя през комина с истерични крясъци. Някои неща явно наистина не се променяха.
БАМММ…
Скелетът на съквартиранта му, който бе откраднал и заложил на карти златния пръстен на баща му, избухна в пламъци.
БАМММ…