Най-добрият му приятел, който го бе изоставил в мига, в който желанието му за живот бе достигнало абсолютната нула, притича през коридора, опитвайки се да събере разпилените си по пода черва.
БАМММ…
Студентската му любов, която го бе изцедила финансово и го бе натирила като бездомно псе, го помилва по бузата. Ръсещите се от прерязаните ѝ вени капки кръв оставиха алена диря по виолетовата му риза.
БАМММ…
Останките от онова, което някога бе било негов колега, преспал с жената, която обичаше, се затътриха към гостната. Всяка крачка бе придружена от приглушено примляскване благодарение на премазаните от стъпалата му трупни червеи, бликащи от плътта му.
БАМММ…
Последната жена, която бе чула от него „Обичам те“, се затътрузи към бюрото, в чекмеджето на което стояха презервативите му. Причината, поради която го бе зарязала, намираща се между краката ѝ, оставяше димяща диря от слуз по линолеума. Покритото ѝ с язви и гнойни рани лице се надигна с огромно усилие на волята и му се ухили похотливо.
– Липсваш ми – прошепна той.
Цигарата опари пръстите му и се изтърколи върху плочките в кухнята.
От окото му се отрони сълза. Учуди се. Мислеше, че вече е забравил как се плаче.
Часовникът удари за 13-и път.
Дъждът
Слабините ѝ още потръпваха при спомена за прясно консумираното удоволствие. Токчетата ѝ тракаха по тротоара с ритъма, в който преди малко поредният ѝ анонимен любовник я бе клатил в квартирата на нейната приятелка. Мъжете се обръщаха след нея с изплезени езици, но засега ѝ стигаше толкова секс. Утре пак. На следващата сутрин щеше да излезе на лов и да хване в мрежите си поредния креватен маратонец. Тази вечер ѝ се полагаше почивка. Щеше да кисне във ваната, докато отмие от тялото си спомена за интимното преживяване. Не обичаше да си спомня. Един от талантите ѝ, редом с неутолимия сексуален апетит и склонността към десетминутни авантюри, бе способността да забравя мигновено хората, преминали между краката ѝ в търсене на онова, което те наричаха Голямата Любов, а тя – Голямото Чукане. След ваната щеше да полегне в сатенените чаршафи на прясно ремонтирания си с парите на един от баламите дом, да позяпа малко романтични комедии на огромния плазмен телевизор, подарък ѝ от друг балама, да мастурбира малко, колкото да не загуби тренинг, след което възнамеряваше да спи до късния следобед на следващия ден. Стандартна програма за съвременна блудница. Но в стандартите нямаше нищо лошо, особено ако включваха чукане през 12 часа, нали така?
По устните ѝ играеше хищна усмивка. Тя дори не забелязваше това. Носеше се като еманация на греха по улиците на потъналия в мизерия и разврат град, оставяше след себе си миризмата на секс в кондензиран вид, а токчетата ѝ продължаваха да потракват ритмично и хипнотизиращо по тротоарите.
Заваля. Тя не се притесни особено. Точно щеше да измие остатъците от грима на порнозвезда, който си бе сложила предната вечер и бе забравила да изчисти, когато на сутринта подхвана още със ставането мъжа Х в леглото Y. Огромните капки дъжд заплющяха наоколо, погребвайки тракането на токчетата ѝ в гъста сива пелена от влага. Навремето един от бившите ѝ, който се смяташе едва ли не за магьосник и си падаше по фантасмагории, ѝ беше обяснявал как дъждът всъщност са сълзите на драконите, които се реят високо над омразния им човешки свят и наблюдават как хората постепенно се озверяват и иззлобяват един срещу друг все повече и повече. Когато драконът забележи пламъчето на истинската любов, разказваше… хм, как беше… а, да, Тери… сълзите му са кристално бистри и с аромата на прясно цъфнали дръвчета през пролетта. Но когато види как хората лъжат и се подиграват с чувствата на човека до тях, сълзите им са тежки, отровни и димящи, разяждащи като проказа плътта на Земята като своеобразно наказание за това, че е дала живот на подобни същества. Тогава му се беше изсмяла. Смееше се и сега.
Усещаше как оловносивите капки се стичат по бузите ѝ. Една от тях влезе в окото ѝ и за секунда светът наоколо стана размазан и безформен, сякаш бе влязла в зала за криви огледала, без да забележи. Посегна и с опакото на ръката си избърза досадната капка. Заедно с нея по кожата ѝ се размаза и окото ѝ. Не усети болка, просто светлината в него угасна, а ръката ѝ се покри с остатъци от изведнъж разкапалата се очна ябълка. Взря се в нея с невярващия поглед на останалото ѝ здраво око. Посегна с пръстите на другата си ръка и избърса челото си. Кожата се свлече от черепа ѝ като прогнила прокажена плът от скелета на индийски бездомник. Дрехите ѝ също пушеха, прогорени на десетки и стотици хиляди дупки, а безмилостните капки не се задоволяваха с облеклото ѝ, а лакомо нагъваха всичко, до което можеха да се докопат – ръце, бедра, гърди, корем… Тънка струйка от