Выбрать главу

Жалко, че чудовището – което със сигурност беше под леглото му – не ядеше столове. Иначе досега животът му да бе станал доста по-лек.

Тази вечер не му се гледаше телевизия. Натисна набързо няколко бутона на две-три от всички дистанционни, разпилени по кухненската маса. Джон Фогърти1 не трябваше да бъде умоляван повторно: Creedence Clearwater Revival2 се запрехласваха по лошата луна, памучните плантации около родния дом и – естествено – от онзи прословут кораб, който всички мислеха за жена3. За миг се зачуди дали не е прекалено силно, но после махна с ръка и напомпа потенциометъра за звука още едно деление нагоре. Майната им на съседите – ако не можеха да оценят красотата на рокендрола, значи не заслужаваха да са живи.

Също като чудовището под леглото му.

Липсваше му само още щипка блаженство, за да допълни и без това очертаващата се като перфектна ергенска вечер. Още не бе успял да си помисли това, а ръката му вече отваряше хладилника и развърташе капачката на заскрежената бутилка с ръжено уиски. Наля си два пръста, погледна чашата критично и щедро я напълни почти до ръба.

Тъкмо отпиваше първата глътка, когато токът спря. Гласът на Джон замря по средата на припева на онзи кавър на Status Quo4, който бе един от любимите му. Не това обаче го накара да потръпне от раздразнение.

Тъмнината.

Проклетата тъмнина, която лакомо налапа целия заобикалящ свят, подобно на гладна проститутка, поемаща в устата уморения член на черноработника, бързащ да се прибере у дома.

Не му отне много време да открие неприкосновения запас от свещи. Бяха останали три. Повече от достатъчно, успокояваше се той, докато се мъчеше да уцели фитила на първата с трепкащото пламъче на запалката си. Едва ли щеше да се наложи да използва и половината, преди енергийната компания да открие кой точно трафопост е проблемен и да го закърпи надве-натри.

Е, наздраве, надигна той чашата си към колебливо реещото се огънче и напипа телефона си. Нямаше „Крийдънс“, за съжаление, но все щеше да успее да се утеши с гигабайтите Ричи Валънс, Литъл Ричард и Фатс Домино, докато токът благоволеше да се завърне.

Някъде по средата на разюздания риф от пианото на „Good Golly Miss Molly“5, който подозрително съвпадна с последната глътка уиски, осъзна, че свещта догаря, а електричеството все още няма ни най-малко намерение да се появява. Мамка му, изруга той мислено, стана и се запъти към хладилника, за да презареди запасите. Финалните акорди на песничката, която бе карала милиони тийнейджъри да полудяват, заглъхнаха. Бълбукането на кехлибарената течност изведнъж запълни мраковитата тишина. Почувства се като бездомник-алкохолик, който трескаво излива в гърлото си последните скъпоценни капки долнопробна пукница. Спря за миг, очаквайки следващата песен в плейлиста да тръгне автоматично. Телефонът обаче мълчеше. Сега ли му беше времето да ми свърши батерията, изруга той и чукна мобилния апарат с нокът. Машинката обаче мълчеше. Ако щеш, изплю се ядосано през прозореца той и допълни чашата си.

Свещта угасна.

Като е тръгнало накриво…

Докато търсеше пипнешком чекмеджето, в което бяха резервите му, дочу странен шепот, който се донасяше откъм спалнята.

Миииииииииииииилоооооооооооооо…

Звучеше досущ като гласа на първата му жена.

Глупости. Под леглото му имаше чудовище.

Не че първата му жена не се бе оказала чудовище. Не че не го бе зарязала заради третия си съпруг, докато изневеряваш на първия и втория с четвъртия си любовник. Да, сложно беше. Но какво в проклетия живот не е?

Най-накрая успя да запали свещта. Пламъкът ѝ се люшна успокояващо, прогонвайки чудовища, жени и депресии.

Наздраве, Галя, отпи близо половината от чашата си той и с попрегракнал глас запя отчаяната молба на Енгелберт да го оставят на мира6.

Пя, докато гърлото му не се предаде и не задра в заключителните щрихи на „See You Later Aligator“7.

Ток все още нямаше.

Втората свещ угасна също като първата – без особено театралничене.

Откъм спалнята се донесе нова въздишка.

Мааааааааааайлссссссссс…

Този път бе готов да се закълне, че това е втората му съпруга. Онази, същата, която не искаше да се раздели с майка си.

Нонсенс, убеждаваха го сетивата – Анна не искаше да се изнесе на квартира с теб в същия град… какво, по дяволите, ще дири чак тук?

Плюс това мястото под леглото му беше резервирано.

За чудовището, разбира се.

Последната свещ се запали с неохота. Огънчето дълго близа фитила, докато най-сетне не обгърна чувствено ствола му и не се заклати стабилно на върха.

вернуться

1

Джон Фогърти – основател и солист на Creedence Clearwater Revival (виж следващата бележка) (бел. авт.)

вернуться

2

Creedence Clearwater Revival (Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл) – американска суомп рок група, която достига голяма популярност по време на своето съществуване през 1967-1972 година. Основана е в Ел Серито край Сан Франсиско от Джон Фогърти (вокали, китара), Том Фогърти (китара), Стю Кук (бас китара) и Дъг Клифърд (ударни) (бел. авт.)

вернуться

3

„Лошата луна“ – „Bad Moon Rising“. „Памучните плантации…“ – „Cotton Fields“. „Корабът…“ – „Proud Mary“ (песни на Creedence Clearwater Revival) (бел. авт.)

вернуться

4

Става дума за „Rockin‘ All Over the World“ – песен на Джон Фогърти от втория му соло албум (1975), на която Status Quo правят кавър през 1977 (бел. авт.)

вернуться

5

„Good Golly Miss Molly“ – песен на Литъл Ричард, на която Creedence Clearwater Revival правят доста успешна авторска преработка в албума Bayou Country от 1969 година (бел. авт.)

вернуться

6

Става дума за една от най-известните песни на Енгелберт Хъмпърдинк – „Please Release Me (Let Me Go)“ (бел. авт.)

вернуться

7

„See You Later Aligator“ – песен на Бил Хейли Енд Дъ Кометс (бел. авт.)