Събота
Тогава се запознах с Трапера Джо. Намерих го по обява във вестника: „Трапер Джо: ефикасен контрол по градинските вредители“. Беше събота и не очаквах, че ще дойде веднага с поучителните си лекции за вредата от портокаловите дръвчета, които са магнит за плъховете от корабите, откъдето пък следва възхвала за родните кобри. Нямаше полза да настоявам, че нито имах портокалови дръвчета, нито пък бях виждал плъхове наоколо, докато змиите, нали знаеш. Нямаше полза, но все пак като лукав южняк с рижави мустаци, той ми продаде две кила нафталинови топчета да съм ги поръсел около оградата, за което безапелационно поиска двадесетачка. Вонята беше неописуема, дворът миришеше на химически комбинат или бойно поле след газова атака, мирисът на напалм по магистралата на смъртта, където се сливат Тигър и Ефрат. Въпреки всички това, ползата бе минимална — четири дни по-късно видях отново змия там отзад на припек край филодендроните, нехаеща за сто процентовата ефикасност на нафталиновите топчета.
Мисля, че именно Трапера Джо разказа на всички за мене. Мисля, че Трапера Джо ги насъска срещу мене. Не знам какво точно им беше казал, но всички засъскаха срещу мене. Не ме поздравяваха вече като ме видеха на улицата, обръщаха глава или направо плюеха на земята. Децата им съскаха и мятаха камъни. Възрастните съскаха и ме подпитваха какво мисля за новата линия на партията и „всеобщата патриотична бдителност“. Няколко пъти намерих мъртъв плъх, окачен на пощенската ми кутия. Съседът Аврам просъскваше, че са се били навъдили много врагове на народа и прочие терористични елементи, докато Йешетеля допълваше с коси погледи, че те главно от север били идвали. Кимах и цъках с език, а кръвта ми се смръзваше. Досещах се, че може да свърша с горящ кръст пред къщата и грапаво въже около врата. Недопустимо беше вече да повдигам въпроса за змиите, би било чисто самоубийство, когато всичко вееха флагове и пееха патриотични песни край печените плъхове на мангала в неделя следобед, недопустимо беше да моля за помощ или търся съвети. Започнах да избягвам дори тези по алеята в парка, които преди бяха показвали съпричастие или съчувствие. Елена Мария беше отдавна изчезнала, а когато видях Гаел за последен път, той ме разпитваше с налудничава настойчивост кога точно положението със змиите ще се влоши дотолкова, че да трябва да си извади паспорт и замине в чужбина. Залъгах го нещо и се отдалечих от опасното му присъствие — нищо чудно той самият да беше под наблюдение.
Последната грешка и последното змиеубийство, което извърших беше убийство с косачка. Съвсем неволно стана, докато косях избуялата трева в задния двор и един млад кротал надигна рогоноса глава между глухарчетата и маргаритите. Без да се замисля нито за миг за последиците, дадох газ напред и въртящите се ножове свършиха мръсната работа. Пак се бях отървал, но не изпитвах радост или облекчение, знаех, че това беше последната грешка и възмездието щеше да дойде без предупреждение. Знаех, че това беше началото на едно тъмно усойно рептилно повдигане и наплив, подмолна и повсеместна вълна, жилав и мускулест прилив, който бавно, но неумолимо щеше да превземе юга — алея след алея, ров след ров, канал след канал, къща след къща, душа след душа. Знаех, но не можех нищо да кажа или направя. Дори да исках, не можех нищо да кажа, бях изгубил вече гласа си. Дори да исках, не можех никъде да избягам. Ставите ми бяха вече втърдени от артрита и глождещата влага. А срещу това, което се надигаше, косачката нямаше да е достойно оръжие.
Съскането на съседите се просмуква през затворените прозорци…
Ако никога не получиш това писмо на листа от стар календар, който всеки ден от седмицата предлага илюстрации на влечуги с латински имена, ако никога не го получиш, а го намериш тук на масата, на която го пиша всеки ден от седмицата, защото не съм успял да изляза да го пусна за тебе, защото вратата е била заключена или твърде далече, защото кой знае защо, ако никога не получиш това писмо, а ме намериш тук възнак с лице, изпохапано от змии, ако се случи така, а не някакво по-добро разрешение, знай, че никога не съм искал сам да дойда тук на юг, сам да карам старините си в рая, сам да уча пискливия език на съскането и страха, ненавистта към ближния и тихото пъплене, сам да срещна оплетените кълбета на змиите и ромбовете по сухите им кожи.
Ако се случи така, пази се.