Много ми се искаше да кажа някоя гадост, но се сдържах. С такива странни момичета винаги трябва да си учтив. Полезно е за здравето.
Тигърът в клетката беше усетил кръв и тревожно ръмжеше. Аз, за разлика от него, не тръгнах да ръмжа, а просто изругах. Към двамата покойника бяха добавени още пет. Момчетата бяха нарязани на ситно. Съдейки по всичко, те дори не са разбрали какво се случва.
— Вдишай този въздух, Спасителю. Усещаш ли? Мирише на свобода — изглеждаше напълно щастлива.
— По-скоро на оборски тор смърди.
Тя весело се засмя и ме погледна с уважение:
— Всъщност ти съвсем не си страхливец. Друг от твоето племе отдавна би хукнал, без да поглежда назад.
Свих рамене.
— Е, време е да тръгвам — тя отметна глава. — Не знам кой си и защо си дошъл, но твоята помощ не беше излишна. Късмет.
— Не бързай толкова. Имаме още една работа.
— Наистина ли? — тя вдигна вежди. — Аз съм ти изключително благодарна, но нямам навика да спя с хора.
— А аз — с елфийки — отвърнах раздразнено. — Мен ме помолиха да те отведа на едно място.
— Кой? — кехлибарените й очи изведнъж станаха ледени.
— Ще разбереш, когато пристигнем.
— А ако не искам?
— Тогава ще те принудя.
— Сигурен ли си? — в гласа й отново прозвуча насмешка. Изгледа ме с интерес. Змията на дясната й ръка засъска и ми показа отровните си зъби. Аз предпочетох да остана на място и да опитам различен подход:
— Заради теб мога да си имам неприятности.
— Много жалко. Но това са си твои проблеми. Въпреки че… ако някой много иска да се срещне с мен, ще ме намери.
— И как да го направи? — полюбопитствах аз. — Градът е голям.
Тя се замисли и допълни:
— Нека да дойдат при конюшнята на Старк, близо до Забранената територия. Утре. В полунощ. Ако не се уплашат. Така го предай.
Хм. Доста добре познава града!
— Аз какво, да не съм куриер? — възмутих се. Честният крадец да изпълнява поръчки на някакво си момиче — това дори не беше смешно.
— Искаш да ти се плати?
— Няма да е лошо.
Само за миг тя се озова до мен, изправи се на пръсти, сложи ръце на врата ми и ме целуна по устните. Целувката не свършваше, не свършваше и не свършваше. Очарователните й татуировки блажено засъскаха. Най-накрая тя ме пусна и се усмихна:
— Това ти е авансът. Сбогом.
Змията отдавна беше изчезнала, преди отново да добия дар слово.
Тази нощ „Нож и брадва“ беше препълнена. Аз решително се отправих към бара, без да удостоя с поглед звероподобния охранител на входа. Гозмо, виждайки лицето ми, едва не изпусна чашата.
— Гарет! Толкова се радвам да те видя! — усмивката му се получи не съвсем радостна.
— Не мога да ти отвърна със същото. Може ли да поговорим?
Посредникът обречено въздъхна и кимна, канейки ме в светая светих на кръчмата. Минахме по тесен коридор до една от стаите.
— Къде е стоката? Чакам те от сутринта!
— Стоката?! — изревах като ранена мечка аз, давайки най-накрая воля на чувствата си. — Стоката си замина!
— Как така си замина? — не разбра той.
— Ами крачейки! Ти си стар вмирисан гущер, Гозмо! В какво ме забърка?! Отвличане на елфийка! Как изобщо ти е минало през ума това?! Едва не се възнесох при Сагот!
Той разбра, че не се каня да го бия, и малко се поуспокои. От Крещящия Гарет, както вече беше успял да научи, животът не е толкова застрашен, колкото от Гарет-Хващащия-Се-За-Арбалета.
— Разказвай — въздъхна старият хитрец и извади бутилка „Кехлибарена сълза“. За него това си беше невероятна щедрост.
И аз му разказах. Без да пропускам никакви подробности.
— Сега ще имам големи неприятности — въздъхна Гозмо, когато приключих повествованието си. — Много загазих.
— Сам си си виновен — с явно злорадство отвърнах аз.
— Но аз не знаех нищо — опита да се оправдае той. — Платиха добре и…
— Между другото, като спомена за плащане…
— Изобщо не си и помисляй — отряза ме той. — Работата не е свършена. Клиентът няма да плати.
— Той е тук?
Гозмо се поколеба, после неохотно кимна.
— Отлично. Води ме при него — в главата ми започна да се оформя план.
— Но ти нали предпочиташ да не се показваш пред клиенти.
— Днес ще направя изключение. Води ме.
— Това не е много добра идея — загърчи се той.
— Води ме! — отсякох, прекъсвайки обясненията му.
— Добре — предаде се кръчмарят. — Предупредих те.
За постъпката си съжалих в мига, когато видях клиента. Но беше твърде късно да изчезна. Вратата вече беше затворена и ние с Гозмо останахме лице в лице с десетина тъмни елфи. Бяха се натъпкали в стаята като гоблини в сладкарница.