— Забелязваш ли нещо различно? — запита тя и размаха лявата си ръка във въздуха. На четвъртия й пръст се мъдреше пръстен с огромен диамант в златен обков. Всъщност изглеждаше като традиционен годежен пръстен, само че беше четири пъти по-голям. Абе, беше смешен.
Блеър се блещеше в огромното нещо, подпряна на вратата на стаята си и усещаше дъха на Нейт зад ухото си, но никой от тях не продума.
— Сайръс ме помоли да се омъжа за него! Не е ли чудесно? — възкликна майка й.
Блеър не можеше да повярва на ушите си.
Сайръс Роуз беше оплешивяващ мъж на средна възраст със смешен щръкнал мустак, носеше златна гривна и раирани костюми с двойно закопчаване. Бяха се срещнали миналата пролет в „Сакс“, в отдела за козметика. Той търсел парфюм за майка си, а Елинор предложила да му помогне. Блеър си спомни как, когато се прибра, тя каза нещо от сорта „Дори му дадох телефонния си номер“, от което на Блеър й се обърнаха червата. И за да станат нещата още по-гадни, Сайръс се обади, и не спря да се обажда, докато сега, те щяха да се женят.
Тогава по коридора се зададе и Сайръс.
— К’во ще кажеш, Блеър? — намигна й той. Беше облечен в син костюм с двойно закопчаване и лъскави черни обувки, а лицето му беше червено. Коремът му стърчеше напред, а очите му бяха изцъклени като на риба-балон. Той потърка самодоволно дебелите си, космати, отрупани в злато ръце една в друга.
Нейният нов доведен баща. Стомахът й отново се обърна. Е, толкова за изгубването на девствеността й от момчето, което обичаше. Филмът на нейния живот започваше да прилича на трагедия, че даже и малко на абсурд.
Блеър сви устни и целуна лаконично майка си по бузата:
— Поздравления, мамо!
— Ей т’ва е сладурана — прогърмя Сайръс.
— Поздравления, г-жо Уолдорф — каза и Нейт, като заобиколи Блеър.
Той се почувства доста странно в центъра на толкова интимен семеен момент. Не можеше ли Блеър да каже на майка си да изчака до сутринта и тогава да говорят?
А г-жа Уолдорф продължаваше да го прегръща:
— Не е ли прекрасно?
Нейт не беше много сигурен.
Блеър въздъхна отчаяно и тръгна надолу по коридора, за да поздрави Сайръс. Той вонеше на синьо сирене и пот, а от носа му стърчаха косми. Направо не й се искаше да повярва, че това ще бъде доведеният й баща.
— Много се радвам за теб Сайръс — сковано каза Блеър. Тя се изправи на пръсти и постави гладката си буза до устата му.
— Ние сме най-щастливите хора на света — отговори той и я млясна по бузата, оставяйки мокро петно.
Блеър, обаче, никак не се чувстваше щастлива.
Най-накрая пускайки Нейт, Елинор добави:
— И най-хубавата част е, че ще го направим бързо, в съботата след Деня на Благодарността. Което е точно след три седмици.
Блеър я гледаше и не вярваше на ушите си. Тя спря да мига и се замисли. Съботата след Деня на Благодарността? Но това беше рожденият й ден, седемнадесетият й рожден ден.
— Ще го направим в „Сейнт Клеър“ с много шаферки — моите сестри и твоите приятелки, а ти скъпа, разбира се, ще си ми кума. Така ще ми помогнеш с подготовката, а това предполага страхотни забавления. Толкова много обичам сватбите — каза майка й без дори да си поеме дъх.
— Добре, да кажа ли на татко? — попита Блеър с глас, лишен от всякаква емоция.
Майка й не отговори веднага, а се замисли:
— А, как е баща ти? — каза тя най-накрая, все още широко усмихната, защото нищо не можеше да помрачи радостта й.
— Супер, подари ми чифт обувки и страхотна торта — отговори Блеър като вдигна рамене.
— Торта? — намеси се въодушевено Сайръс.
Прасе, помисли си Блеър. Баща й поне се беше постарал да направи парти за рождения й ден, защото явно истинският нямаше да бъде особено забавен:
— Съжалявам, че не донесох малко вкъщи, просто забравих.
Елинор прокара ръце по бедрата си и каза, поглеждайки към Сайръс:
— Е, аз не мога да си позволя да ям торта, булката трябва да следи за теглото си!
— Мамо?
— Да, мила?
— Имаш ли нещо против аз и Нейт да се върнем в стаята ми и да погледаме телевизия?
— О, но разбира се, че не, отивайте — каза тя и погледна към Нейт с разбиране.
Сайръс им намигна:
— Лека, Блеър! Лека нощ, Нейт!
— Лека нощ, г-н Роуз — отговори Нейт и последва Блеър в спалнята й.
В секундата, в която Нейт затвори вратата, Блеър се хвърли на кревата и зарови лице във възглавницата си.