— О, стига Блеър, Сайръс е окей. Искам да кажа, че можеше и да е по-зле? Можеше да е някакъв гадняр, нали? — каза Нейт, седнал на ръба на леглото, докато й масажираше краката.
— Но той е абсолютен гадняр. Мразя го! — промърмори тя и й се прииска Нейт да я остави сама, за да страда. Никой не можеше да я разбере, дори и той.
Той легна до нея и започна да гали косата й.
— Аз гадняр ли съм?
— Не.
— Мразиш ли ме?
— Не — каза тя и се зави с кувертюрата.
— Ела тук — каза той и я гушна.
Придърпа я към себе си и пъхна ръка под тениската й с надежда да се върнат към това, което правеха, преди да ги прекъснат. Целуна я нежно по врата.
Тя затвори очи и се опита да се отпусне. Можеше да го направи, можеше да прави секс и да получи милиони оргазми, въпреки че майка й и Сайръс бяха в съседната стая. Защо не?
Може би, защото не й стискаше. Тя толкова държеше първият й път да е перфектен, а този момент беше всичко друго, но не и перфектен. А най-вероятно майка й и Сайръс правеха точно това в тяхната спалня. Самата мисъл я караше да се чувства, сякаш милиони ларви прояждат кожата й.
Това не беше правилно, всичко беше с главата надолу. Животът й се превръщаше в тотален провал.
Блеър се отдръпна от Нейт и зарови глава във възглавницата:
— Съжалявам — промълви, макар да не съжаляваше особено. Моментът обаче не беше подходящ за плътски удоволствия. Блеър се чувстваше като Жана Д’арк, изиграна от Ингрид Бергман в едноименния филм — една красива, недостъпна мъченица.
Нейт продължи да гали косата й и да масажира гърба й с надеждата, че тя ще промени решението си, но Блеър упорито държеше лицето си притисната във възглавницата. Е, Нейт нямаше как да не се запита дали тя изобщо беше решила да го направят.
Няколко минути по-късно спря да я докосва и стана от леглото. Беше станало късно, а той бе уморен и отегчен.
— Трябва да се прибирам.
Блеър се престори, че не го чува, защото беше твърде запленена от драмата на собственото си страдание.
— Обади ми се — добави Нейт и си тръгна.
С е решена да остане късметлийка
В събота сутрин Серена се събуди от гласа на майка си:
— Серена, може ли да вляза?
— Какво? — попита тя, като се изправи в леглото си. Още не беше привикнала с факта, че отново живее с родителите си и не й харесваше.
Вратата леко се отвори и майка й каза:
— Имам новина за теб.
Серена нямаше нищо против, че майка й я беше събудила, но не й харесваше факта, че родителското тяло привиква да влиза в стаята й, когато си пожелае.
— Добре — каза тя малко по-раздразнено отколкото се чувстваше.
Г-жа ван дер Удсен влезе и седна на ръба на кревата. Беше облечена в морскосин копринен пеньоар на Оскар де ла Рента и копринени чехли в същия тон. Чупливата й, изрусена на кичури коса беше събрана на опашка, а бледата й кожа носеше перления блясък на години преминали в употреба на крем „Ла Мер“. А, и ухаеше на Шанел №5.
Серена прибра краката си до брадичката и се покри с кувертюрата:
— Какво става?
— Преди малко се обади Елинор Уолдорф и познай какво?
Серена извъртя очи при този несполучлив опит на майка ида вкара съспенс в ситуацията и попита:
— Какво?
— Ще се омъжва.
— За този тип Сайръс ли?
— Разбира се, че за кого другиго? — поинтересува се майка й докато изтръска няколко въображаеми трохи от пеньоара си.
— Откъде да знам — отговори Серена и се замисли как ли Блеър е понесла новината. Най-вероятно, не много добре. Въпреки че напоследък Блеър не се държеше много мило с нея, Серена все още й съчувстваше.
— По-необичайното е, че ще го направят много набързо? — продължи г-жа Ван дер Удсен и щракна с отрупаните си с бижута пръсти.
— Какво искаш да кажеш? — попита Серена.
— В уикенда след Деня на Благодарността — прошепна тя и вдигна многозначително вежди, за да покаже колко необичайно е това. — Съботата след Деня на благодарността, това е датата на сватбата. Елинор те моли да й станеш шаферка. Аз съм сигурна, че Блеър ще ти обясни всичко по-подробно. Тя ще бъде кумата.
Г-жа ван дер Удсен се изправи и започна да подрежда разхвърляните шишенца от парфюм „Крийд“, малките бижутерийни кутийки на „Тифани“ и тубичките с грим „Стила“ по тоалетката на Серена.