bookworm
О: Скъпи bookworm,
Още няма да се обзалагам. Б е доста по-непредсказуема отколкото изглежда…
И
Та за колежа…
Сега му е времето да се побъркаме, докато разглеждаме снимки от каталозите на колежите, да си представяме как говорим със симпатични момчета на зелени тревни площи пред масивни тухлени стени, обрасли с бръшлян. Сега му е времето да се сетим за всички тестове, на които не се представихме добре, или за всичката доброволна работа, която не свършихме, и да се ядосаме на себе си за това, че сме толкова мързеливи и глупави. Сега е моментът, в който някои хора подават документи за колеж, а останалите се чувстваме като второ качество. Е, аз обаче отказвам да се поддам на тази провокация. Ето и моята рецепта: смесете едно страхотно момче с хубави нови кожени ботуши, нов кашмирен пуловер, дълга вечер навън с приятели и няколко питиета. Добавете спане до късно на следващата сутрин и топъл шоколад в леглото. Тогава, вече в кондиция, започнете работа върху документите за колежа. Виждате ли? Няма абсолютно никаква нужда да се стресирате.
Наблюдения
Н играе тенис с баща си в Асфалт Грийн. В киното на 86-та Б гледа някакъв екшън с малкия си брат. Предполагам, че й е по-интересно да гледа стрелящи се мъже и горящи хеликоптери, отколкото да си седи вкъщи с мама, да обсъждат рокли и торти и кетърингови фирми. С си купува парфюм от „Барнис“. Заклевам се, че тази мацка ходи там всеки божи ден. Д си драска в тефтера на стоянката за лодки на 79-та. Дали е поредното любовно стихотворение за С? Дж връща черна блуза в „Ърбън Аутфитърс“.
До скоро!
Знаете, че ме обичате
И
Б е решена да накара Н да я желае
— Ела да хапнеш палачинки, скъпа — викна г-жа Уолдорф през коридора с надежда да отлепи Блеър от стаята й. — Накарах Мъртъл да ги направи тънки, точно както ги харесваш.
Блеър подаде главата си през вратата и каза:
— Изчакай ме, тъкмо се обличам.
— Няма нужда скъпа, аз и Сайръс сме още по пижами — закачливо каза майка й, след което затегна колана на зеления си пеньоар, съвсем същият като този на Сайръс. Бяха ги купили предният ден от „Сакс“, след пробите за сватбените пръстени в „Картие“. След това бяха отишли в малкия, но уютен Кинг Коул бар в хотел „Сейнт Риджис“ за по чаша шампанско. Там Сайръс дори се пошегува, като предложи да си вземат стая. Това било толкова романтично.
Отврат.
— Просто ме изчакайте — повтори Блеър упорито и майка й се оттегли в дневната.
Тя седна на ръба на кревата си и се загледа в огледалото на гардероба. Току-що беше излъгала майка си, защото истината беше, че е будна от часове и е напълно облечена в джинси, черно поло и ботуши. Дори беше успяла да си лакира ноктите в тъмнокафяво, за да са в тон с настроението й.
Огледалце, огледалце на стената, коя е най-прекрасна на земята? Не и Блеър — поне не днес.
През целия съботен ден беше бясна, след това си беше легнала бясна и съответно се беше събудила в същото отвратително настроение и на следващата сутрин. Всъщност по всичко личеше, че щеше да прекара остатъка от живота си постоянно вбесена. Нейт не се беше опитал да се свърже с нея от петък вечерта, което идваше да покаже, че той е доста разочарован от това, което се бе случило. Тоест тя още беше девствена, а майка й се омъжваше за отвратителен тип в същия ден, когато бе най-важният рожден ден на дъщеря й.
О, определено животът й се беше сговнясал и то много.
И понеже нямаше как да стане по-лошо, а и беше гладна, тя стана и се запъти към дневната да яде палачинки с майка си и Сайръс.
— Ето я и нея, ела да седнеш — избумтя гласът на Сайръс и той потупа мястото до себе си.
Точно това и направи, след което грабна няколко палачинки и ги постави в своята чиния.
— Хей, да не вземеш тази с дупката в средата, тя си е за мен — провикна се единадесетгодишният й брат Тайлър. Той носеше тениска с „Лед Цепелин“ и червена лента на главата. Мечтата му беше да стане рок-енд-рол журналист и взаимстваше поведението си от Камерън Кроу, филмов режисьор, който беше ходил на турне с групата още на петнадесетгодишна възраст. Тайлър притежаваше огромна колекция плочи и държеше антично наргиле под кревата си, не че го беше използвал. Блеър се опасяваше, че брат й се превръща в кретен, който няма да има никакви приятели, но за родителите й това не беше проблем, поне докато момчето обличаше приличния си костюм, закупен от „Бруукс Брадърс“, всяка сутрин за училище и след това влезеше в добър пансион.