Грешка.
— Съжалявам, но имам среща с Антъни и момчетата да поритаме малко. Вчера ти казах — съобщи й Нейт.
— Не, не си. Вчера ми каза, че трябва да помагаш на баща си и каза, че можем да правим нещо днес — оплака се Блеър. — Вече изобщо не се виждаме.
— Е, вече съм се запътил натам, съжалявам.
— Но аз исках да споделя нещо с теб — каза тя с най-мистериозния си глас.
— Казвай.
— Наистина ми се иска да ти го кажа лично.
— Стига, Блеър, трябва да тръгвам — нетърпеливо измрънка той.
— Добре. Исках да ти кажа, че майка и Сайръс ще наемат апартаменти в „Сейнт Клеър“ за сватбата. Така де, и понеже ще бъде на рождения ми ден, ми се стори перфектно като време… за да… го направим.
Нейт запази тишина.
— Нейт?
— Аха.
— Какво ще кажеш?
— Не знам. Звучи добре. Виж трябва да тръгвам, окей?
Блеър притисна телефонната слушалка до ухото си и попита:
— Нейт? Все още ли ме обичаш?
Но Нейт вече беше тръгнал да затваря и тя чу само:
— Ще ти звънна по-късно, става ли? Чао.
Блеър затвори и се загледа в персийския килим на пода, а стомахът й се присвиваше от палачинките. Преди да отиде и да си бръкне в гърлото трябваше да измисли план.
Днес нямаше да се видят с Нейт, а и през седмицата се очертаваше същата ситуация с хилядите й извън класни дейности и неговият спорт. През следващия уикенд той отиваше в „Браун“, а тя в Йеил. Не можеше да остави Нейт да й се сърди цяла седмица задето нищо не стана в петък вечер, а себе си да остави в неведение дали той й се сърди. Налагаше се да направи нещо.
Колко хубаво би било с Нейт да се караха като двойките от романтичните филми. Там първо си крещят обидни думи, докато момичето не се разплаче. После тя грабва чантата и палтото си и започва нервно да закопчава копчетата. След това, докато разтреперана отваря външната врата, за да си тръгне завинаги от живота му, той се приближава зад нея и я прегръща здраво. Тогава тя се обръща с търсещ поглед и те се целуват страстно. В крайна сметка той я моли да остане и правят любов.
В действителност нещата бяха толкова по-скучни, но Блеър знаеше как да върне живеца във връзката им.
Тя си се представи облечена в дълго черно палто, с шал на главата и маскирана зад големи слънчеви очила на „Шанел“. Щеше да се приближи до апартамента на Нейт и да остави пакетче с подарък, а след това да изчезне в нощта. После, когато той го отвори и помирише парфюма й, щеше да закопнее да я притисне в обятията си.
Блеър се изправи, въоръжена с чантата си, забрави да повърне и хукна към „Барнис“.
Но какво ли купуваш, за да подсетиш едно момче, че те обича и те иска повече от всякога?
Хмм. Трудна работа…
Да хванеш крадец
— Та защо ми се обаждаш пак? — сърдито каза Ерик.
— И аз се радвам да те чуя — пошегува се Серена. — Просто се обаждам да потвърдя, че другата седмица ще идвам до „Браун“. Имам интервю в събота в дванадесет.
— Става, но да знаеш, че в събота вечер правим купон. Надявам се да нямаш нищо против — каза той.
— Против? Та това е страхотно. А и май ще си водя приятел — засмя се тя.
— Какъв приятел?
— Ами, едно момче Дан, с което напоследък излизаме. Обещавам, че ще ти хареса.
— Става. Хайде, че съм малко зает, трябва да затварям.
Серена осъзна, че брат й най-вероятно не е сам. Той винаги имаше около три приятелки, с които спеше на ротационен принцип.
— Леле, какъв си жребец, окей, до скоро — каза тя и затвори. Изправи се, отиде до гардероба си и отвори вратата, за да избере какво да облече.
Там обаче бяха все същите стари, скучни дрехи, които винаги носеше. Но следващата година щеше да отиде в колеж, може би в „Браун“. Дали пък не заслужаваше да си купи нещо ново?
Тя извади поизносени дънки „Дизел“ и черен кашмирен пуловер и се приготви да отиде в най-любимото си място на света — „Барнис“.
Когато пристигна, там вече беше претъпкано с хора от Горен Ийст Сайд, които не можеха да устоят на изкушението да се помотаят вътре. Изпълненият с живот и добре осветен първи етаж, със своите стъклени витрини, отрупани с бижута, прекрасни ръкавици и уникални чанти, а отгоре подредена качествена козметика, можеха да направят всеки ден Коледа. На щанда на „Крийд“ Серена поспря да се полюбува на прекрасните малки шишенца с парфюми, точно като дете в магазин за играчки. После отиде към щанда на „Кийл“, където беше изкушена от бурканче с дълбоко почистваща маска за лице. Естествено тя имаше достатъчно козметика за десет години напред, но обожаваше да опитва нови видове. Това си беше нещо като страст.