Мъжът на касата беше махнал пластмасовият маркер против кражби и Блеър забеляза това, докато поставяше пижамата обратно на мястото й. Тя също така забеляза, че на щендера има още доста от този вид. Дали пък щяха да имат нещо против, ако… просто я вземе? Не че не се опита да плати, плюс това харчеше страшно много пари в „Барнис“. Реши, че заслужава безплатен подарък.
Серена чакаше набития тип с кредитната й карта, халата, който нямаше намерение да купува и касовата бележка да се върнат. Тя забеляза как Блеър посегна да върне пижамата, но не съвсем.
— Трябва да се подпишете на кръстчето — каза нейният консултант, като й подаде черна стандартна чанта на „Барнис“, в която халатът беше грижливо сгънат и поставен в черна кутия.
— Благодаря — каза тя, взе касовата бележка и коленичи на пода да я подпише. Оттам забеляза как Блеър прекрачва щендера и нервно натъпква една кашмирена пижама в чантата си.
Серена не можеше да повярва на очите си. Блеър крадеше!
— Благодаря ви много — каза тя и се изправи. Даде бележката на продавача, грабна чантата с халата и се отправи към изхода. Макар че не беше направила нищо лошо, като видя как Блеър краде, се постави на нейно място. Нямаше търпение да се измъкне оттам и като излезе от магазина, тръгна забързано по Мадисън авеню. Торбичката се удряше в крака й на всяка крачка, а тя поемаше огромни глътки свеж есенен въздух. Сети се, че беше излязла, за да си купи нещо хубаво, а си беше тръгнала от „Барнис“ със свръхголям мъжки халат за баня. Защо следеше Блеър? А защо Блеър крадеше? Не че нямаше достатъчно пари.
Както и да е, тайната на Блеър беше на сигурно място — Серена нямаше на кого да я каже.
Блеър излезе от „Барнис“ и зави по Мадисън, а пулсът й препускаше. Никаква аларма не се задейства, май никой не я следеше. Май й се беше разминало! Тя знаеше, че не е редно да се краде, особено когато имаш пари да плащаш за покупките си, но чувството от това да извършиш нещо незаконно беше страхотно. Можеше да се сравни с ролята на фаталната жена, вместо обикновеното съседско момиче. Не, че Блеър щеше да стане редовна крадла или нещо такова.
И тогава тя забеляза нещо, което накара сърцето й да спре. На ъгъла на светофара стоеше Серена ван дер Удсен, а дългата й руса коса блестеше на слънцето. На рамото и висеше голяма черна чанта от „Барнис“ и точно преди да тръгне да пресича, тя се обърна и погледна право в нея.
Блеър наведе глава и се престори, че гледа „Ролекса“ си. „По дяволите, помисли си, дали ме е видяла? Дали е видяла как откраднах пижамата?“
Гледайки право надолу, тя започна да рови из чантата си за цигара. Когато отново погледна нагоре, Серена изчезваше в далечината.
„Какво пък, ако ме е видяла?“, каза си Блеър и нервно запали цигара с треперещите си пръсти. Серена можеше да я изклюкари на целия свят, ако иска, но никой не би повярвал, че Блеър Уолдорф е крадла.
Нали?
Докато вървеше, тя бръкна в чантата си и усети мекия плат на пижамата. Нямаше търпение да види как Нейт я облича. Още в момента, в който я почувства върху тялото си, той щеше да знае какво чувства Блеър към него и щеше да я обикне повече и от преди. Нещо, което даже Серена не можеше да развали.
Не бързай, да подаряваш откраднати неща е лошо знамение. Може да ти се върне по особен начин.
Прецакан в Бруклин!
— Какво правиш тук? — попита Ванеса, когато видя Дан да влиза със сестра си във „Файв енд Дайм“.
— Исках да видя как върви филмът на Серена — отговори той и вдигна рамене, сякаш няма нищо.
„Да бе да, помисли си Ванеса, по-скоро си дошъл да точиш лиги по кльощавия й задник.“
— Е, още не е дошла — просветли ги тя, след като и Джени, и Дан се огледаха за нея. Слабо осветеният бар беше почти празен, с изключение на двамата около двадесетгодишни типа в дъното, четящи неделния „Таймс“ с цигари в уста.
— Но сега е един и тридесет, а трябваше да срещнем в един — измрънка Джени, докато гледаше часовника си.
— Знаеш каква е — вдигна рамене Ванеса.