И истината беше, че я познаваха. Тя винаги закъсняваше. Но нито на Дан, нито на Джени им пукаше. За тях беше чест да са дарени с присъствието й, а това вбесяваше Ванеса.
Кларк се приближи и прокара пръсти през късо подстриганата й коса.
— Искате ли нещо за пиене? — предложи той.
Ванеса му се ухили, страшно й харесаше, когато Кларк я докосваше пред погледа на Дан. Заслужаваше си го. Кларк беше барман във „Файв енд Дайм“, близо до апартамента, в който живееха Ванеса и сестра й, Руби. Той беше на двадесет и две, с червени бакенбарди и красиви сиви очи, пък и беше единственият тип, с който се беше срещала и който не я караше да се чувства странна, бледа и дундеста. През цялото време Ванеса бе смятала, че Кларк си пада по сестра й, Руби, която носеше кожени панталони, беше готина и свиреше на баскитара в една група точно в този бар. В крайна сметка се оказа, че тя е момичето, което той харесва. „Ти си различна, харесвам това.“
А Ванеса беше различна и то доооста различна от съученичките си в „Констънс Билард“. Те всички живееха със заможните си родители в огромни апартаменти на последния етаж на Пето авеню, а тя живееше в малък апартамент в Уилямсбърг, Бруклин. Беше израснала във Вермонт, но когато стана на петнадесет, започна да крънка родителите си да я пуснат да живее с по-голямата си сестра в Ню Йорк, и най-накрая те бяха отстъпили. Единственото условие беше да получи стабилно образование в сериозно училище като „Констънс Билард“. Съучениците й не я разбираха. Докато те седяха във фризьорския салон, за да им правят кичури, или пазаруваха в „Бенделс“ и „Барнис“, тя се стрижеше нула номер със собствената си електрическа ножица и се пазареше за дънки без марков етикет и за напълно черни, анти-дамски тениски.
Ванеса се бе запознала с Дан на едно стълбище, когато бяха в десети клас, по време на някакъв тъп купон и оттогава бяха добри приятели. Но през последната година двамата прекарваха страшно много време заедно и Ванеса беше започнала да си пада по него. Обаче Дан виждаше само едно момиче и това беше Серена ван дер Удсен.
Ванеса беше щастливка задето Кларк я беше открил и така можеше да спре да мисли за Дан, макар да й беше много трудно. Всеки път, когато видеше бледото му лице и треперещите му фини ръце тя започваше да се чувства странно. А той продължаваше да се държи добре с нея или в случай, че Серена е наблизо да я игнорира, което от своя страна усложняваше нещата.
Сестрата на Дан, Джени, работеше по списание „Ранкор“ заедно с Ванеса. Това беше списание за изкуство, подготвяно изцяло от ученици, с главен редактор Ванеса. Джени пък беше страхотен калиграф и фотограф с много набито око. Двете заедно бяха помогнали на Серена за нейния филм, понеже тя ги помоли, а никой не беше в състояние да откаже на Серена. От друга страна Джени нямаше намерения да се сприятелява особено с Ванеса, понеже беше странна и се обличаше кошмарно, абе общо взето, не беше момичето, на което да подражава.
— Можеш ли да правиш ирландско кафе? — попита Дан. Това беше любимото му питие, защото се състоеше предимно от кафе.
— Разбира се — отговори Кларк.
— Аз искам само кола — каза Джени, защото не обичаше вкуса на алкохола, освен на шампанското.
— Е, ще гледаме ли филма на Серена или? — поинтересува се Дан, клатейки се на стола.
— Глупчо такъв, трябва да изчакаме Серена да дойде — скастри го сестра му.
— Изцедена съм откъм филмови идеи. От три седмици само това правим — каза Ванеса и вдигна рамене.
Всяка вечер тя стоеше до късно и работеше върху собствения си филм за филмовия фестивал на „Констънс Билард“. Този беше и филмът, който смяташе да изпрати заедно с документите за кандидатстване в Нюйоркския университет. Мечтата й беше да бъде приета да учи кино точно в този университет. Тя мечтаеше да стане известен режисьор на култови шедьоври като „Гладът и призрачното куче“, но последният й филм се превръщаше в кошмар.
Сюжетът му беше зает от книгата на Толстой „Война и мир“. В главните роли бяха Дан и постоянно джвакащата второкурсничка в „Констънс Билард“ Марджъри, на която й липсваше всякакъв опит. Ванеса беше решила да използва Марджъри вместо Серена за тази роля, макар Серена да беше превъзходна на кастинга, понеже нямаше да издържи да гледа как лигите на Дан текат репетиция след репетиция. Ужасна грешка. Ставаше дума за любовна сцена, а между Дан и Марджъри не прехвърчаха флуиди от никакъв род. Това караше Ванеса понякога да се разсмива, макар че в тези моменти вече беше обляна и в сълзи. Ето това обяснява колко зле стояха нещата. Последната й надежда беше в журито, а именно че то ще обърне внимание на кинематографията, която беше силната черта, а не на диалога и актьорската игра, които бяха ужасни.