— В Йеил не сервират такава храна, Блеър — каза г-н Уолдорф на дъщеря си. — Ще ядеш пица и полуфабрикати, както всички останали.
Блеър сбърчи нос — досега не беше вкусвала полуфабрикат в живота си:
— Няма начин. Така или иначе, ние с Нейт няма да живеем на общежитие — ще си имаме жилище и ще се науча да готвя — каза тя и погали глезена на Нейт с върха на ботуша си.
— Късметлия — пошегува се г-н Уолдорф и повдигна вежди.
Нейт се ухили и облиза картофеното пюре от вилицата си. Нямаше да й каже, че идеята да живеят заедно извън кампуса в Ню Хейвън е дори по-абсурдна от тази тя да се храни с полуфабрикати. Не искаше да й каже каквото и да било, което щеше да я разстрои.
— Млъкни татко — сопна се Блеър.
Чиниите им бяха разчистени и тя нетърпеливо започна да си играе с рубинения пръстен. Поклати глава, за да откаже поканата за кафе и десерт и се запъти отново към тоалетните. Два пъти за едно хранене беше доста крайно дори и за нея, но нищо не можеше да направи, просто беше адски нервна.
Слава Богу, че в „Ла Жираф“ имаха страхотни отдалечени тоалетни.
Когато се появи отново, целият персонал се беше събрал, а главният готвач държеше торта със запалени свещи — осемнадесет разбира се, с една повече за късмет.
О, Боже.
Блеър забърза да заеме мястото си на масата и хвърли на баща си смразяващ поглед. За какво му беше притрябвало да прави сцени? От рождения й ден я деляха цели три седмици, помисли си тя и изгълта чашата с шампанско.
Готвачи и сервитьори наобиколиха масата и се започна с песните:
— Честит рожден ден…
Блеър не издържа, грабна ръката на Нейт и прошепна:
— Моля те, накарай ги да престанат.
Нейт, обаче, просто стоеше и се хилеше като дебил, някак си му допадаше да гледа как Блеър става за резил, а това хич не се случваше често.
Баща й обаче беше по-солидарен и като видя колко нещастна изглежда Блеър, забърза темпото и завърши песента:
— Миришеш на маймунка и изглеждаш като такава…
Персоналът изръкопляска любезно и се завърна към работата си.
— Знам, че е малко рано, но утре трябва да тръгвам, а седемнадесетият рожден ден е голяма работа. Помислих си, че няма да имаш нищо против — нежно каза г-н Уолдорф.
Нещо против? Никой не обича да му пеят пред хора. Никой.
Запазвайки мълчание, Блеър духна свещите и огледа тортата. Беше старателно украсена с марципанови обувки на висок ток, вървящи по направено от захар Пето авеню, покрай захарен модел на любимия й магазин „Бенделс“. Беше направо прекрасна.
— За малката ми фетишистка — каза баща й с широка усмивка на лицето, като извади опакован подарък изпод масата и го подаде на Блеър.
Блеър разтърси кутията и като истински експерт разпозна кухия звън на чифт нови обувки. Тя разкъса хартията и прочете написаното с огромни букви на капака му: Маноло Бланик. Пое си дълбоко дъх, вдигна капака и видя красиви, ръчно изработени кожени чехли с разкошни малки токчета.
Très fabulous.
— Купих ги в Париж. Правят само неколкостотин чифта от тях и се хващам на бас, че си единственото момиче в Ню Йорк, което има такива — каза баща й.
— Фантастични са — издиша Блеър.
Тя се изправи и обиколи масата, за да прегърне баща си. Тези обувки компенсираха напълно факта, че я подложи на публично унижение. Не само, че бяха изключително красиви, но и бяха нещото, което щеше да обуе по-късно тази вечер, докато тя и Нейт правят секс. Само тях и нищо друго.
Благодаря ти, татко!!!
За какво служат стъпалата на музея „Метрополитън“
— Хайде да седнем отзад — каза Серена ван дер Удсен на Даниел Хъмфри, когато влязоха в „Серендипити 3“ на 60-та източна улица. Тесничко, старовремско заведение за хамбургери и сладолед, пълно с родители, които черпеха децата си в свободната вечер на бавачката. Остри писъци на прекалили със захарта деца прорязваха въздуха, докато преуморените сервитьорки тичаха нагоре-надолу с огромни подноси с купи за сладолед, замразен горещ шоколад и свръхголеми хотдози.
Дан беше планирал по-романтично място за срещата си със Серена, по-тихо и с приглушена светлина. Място, където можеха да се държат за ръце и да се опознават, без да бъдат прекъсвани от крещящи по измамно ангелски изглеждащи деца, облечени в ризи и каки-панталонки, родители. Но желанието на Серена беше да дойдат тук.