Той се размърда дискомфортно на стола и запита:
— Нейт?
Блеър дръпна една носна кърпичка от кутията на бюрото и шумно издуха носа си:
— Мислех да приключа с всичко това. Наистина. Но се опитвам да съм смела и да се държа.
Джейсън вече не пишеше. Едно момче притича край прозореца, облечено в тениска на Йеил.
— Ами спортове? Интересувате ли се от спортове?
— Играя тенис. Но нещото, което наистина ме вълнува сега е да започна отначало. Да започна нов живот — каза тя и изхлузи дясното си ходило от обувката, след което го постави на коляното си и започна да го масажира: — Толкова е трудно — допълни уморено.
Джейсън сложи капачката на химикалката и я постави в джоба на ризата си:
— Ъъъ… имате ли някакви въпроси към мен?
Блеър спря да масажира пръстите си и върна крака си на земята. Тя придърпа стола си напред, за да може да сложи ръка на коляното на Джейсън:
— Ако ми обещаете да ме приемете сега, аз обещавам да съм най-добрата студентка, която Йеил някога е имал — заяви тя честно. — Джейсън, можеш ли да ми обещаеш това?
О. Боже. Мой. Довиждане Йеил, здравей държавен колеж!
Джейсън отново извади химикалката и надраска нещо в тефтера, след което го подчерта два пъти.
Хайде да познаем какво е написал. ОТКАЧАЛКА?
— Ще видя какво мога да направя — каза той и се изправи, като протегна ръка. — Благодаря ви много, че се явихте и късмет.
Блеър напъха краката си в обувките и се усмихна:
— До есента.
След това се изправи на пръсти и го целуна по бузата.
Все едно вече не беше направила достатъчно впечатление.
Познайте кой ще го приемат в „Браун“?
— Мислех, че ще съм по-притеснена — каза Серена, пристъпвайки от крак на крак пред малката сграда, в която се намираше приемният офис на университета „Браун“.
Беше се събудила в хотелска стая, в едно легло с Нейт, хванала ръката му. Когато секунда по-късно той отвори очи, те се усмихнаха един на друг и Серена разбра, че всичко между тях ще е наред. Блеър все още стоеше на дневен ред и те никога нямаше да са толкова близки колкото бяха преди, но недоверчивото изражение на лицето на Нейт беше изчезнало заедно с копнежа в очите му. Сега нещата бяха различни, тя беше само приятелка. Беше в безопасност.
— Аз също не съм притеснен. Така де, какво е най-лошото, което може да се случи? Да не ме вземат? И какво от това? — каза Нейт.
— Аха — съгласи се Дан, макар да беше притеснен. Той целият се тресеше и беше попрекалил с кафето. Тази сутрин седя във фоайето на „Бест Уестърн“ цели два часа и се налива с кафе, докато четеше вестника, а всички останали бавно се събуждаха. Дръпна за последно от цигарата си и я захвърли в храстите:
— Готови ли сте да влизаме?
— Дали пък не трябва да се поздравим или нещо такова, преди да влезем — предложи Серена и се загърна в палтото си.
— Или не — каза Нейт и я сръга в ръката.
— Ау — захихика се тя и го сръга в отговор. — Куха лейка.
Дан се загледа в обувките си. Дразнеше го непринудеността между тях.
Серена се обърна и го целуна по бузата:
— Успех, Дан.
Все едно вече не беше достатъчно нервен.
А тя се обърна на другата страна и целуна Нейт.
— Разбий ги! — каза Нейт и отвори вратата.
Интервюиращият на Серена беше възрастен мъж с пронизващи сини очи и посивяла буйна брада. Той дори не се представи. Просто я накара да седне и започна да задава въпроси.
— Значи са те изритали от пансиона — заяви, като барабанеше с пръсти по дъбовото бюро, докато преглеждаше досието й. Той вдигна поглед и свали очилата си:
— Е, какво стана?
Серена учтиво се усмихна. Трябваше ли да започва с толкова деликатна тема?
— Ами просто не се върнах навреме за започване на следващата учебна година — обясни тя, като прекръстоса перфектните си крака. Надяваше се да не е показала твърде много, понеже полата и беше възкъса.
Интервюиращият се намръщи, събирайки големите си вежди.
— Леко удължих лятната си ваканция — дообясни Серена. — Хич не им хареса. — Тя пъхна палец в устата си, но бързо го извади.
— Разбирам. Къде бяхте? На някой самотен остров в Тихия океан? Работехте за Корпуса на Мира? Строяхте тоалетни в Ел Салвадор? Какво? — излая той.