Серена се почувства засрамена и отърси глава:
— Бях в Южна Франция.
— Аха, френски значи. Добра ли сте? — попита той, сложи очилата и се загледа в досието й. — Всички вие, момичетата от частните училища в Ню Йорк започвате с френския още в началното училище, нали?
— Трети клас — отговори тя и прибра кичур коса зад ухото си.
— И какво, старото ти училище те взе обратно, след като от „Хановер“ ти събраха багажа? Много хубаво от тяхна страна.
— Да — каза тя, а гласът й звучеше по-меко отколкото й се искаше.
Интервюиращият продължи:
— Сега държите ли се подобаващо?
— Опитвам се — отговори тя с най-хубавата си усмивка.
Интервюиращата на Нейт се казваше Бриджит. Беше завършила „Браун“ предната година и толкова го обичаше, че си беше намерила работа в администрацията. За допълнителни пари вечер звънеше по телефона, за да проси дарения за някои от възпитаниците на колежа. Доста беше наперена.
— Е, разкажи ми за някои от интересите си? — започна Бриджит с ведра усмивка. Тя имаше късо подстригана руса коса и тяло на гимнастичка. Сякаш беше кацнала на края на бюрото си, с лице към Нейт и тефтер в ръка.
Нейт се опитваше да си намести задните части на неудобния дървен стол срещу нея. Не се беше замислял много за самото интервю, понеже сам не беше сигурен дали му се ходеше в колеж следващата година или не. Така че трябваше просто да мине.
— Предполагам, че най-голямото ми хоби е плаването. С баща ми строим лодки в Мейн, а през лятото се състезаваме. Целта ми е да участвам в надпреварата за Купата на Америка.
Нейт се почуди дали не звучи като някакъв скучен маниак на тема плаване, но Бриджит ентусиазирано кимаше с глава.
— Очарована съм.
— Предполагам, че се старая повече в плаването, отколкото в училище — вдигна рамене Нейт.
— Е, когато си наистина въодушевен от нещо, не забелязваш колко усилия полагаш. Дори усърдната работа е като удоволствие — каза Бриджит. Тя се усмихна отново и записа нещо в тефтера.
Нейт потърка колене и се наведе напред:
— Искам да кажа, че оценките ми не са добри дори за „Браун“.
Бриджит вдигна глава и се засмя така, че за малко да падне от стола. Нейт дори й подаде ръка да я задържи.
— Благодаря. Слушай, аз изцяло зарязах биологията и въпреки всичко ме приеха. Знам, че ще прозвучи странно, но „Браун“ не се интересува от оценките. Ние искаме интересни личности, не роботи с 6 от горе до долу.
Нейт кимна. Бриджит беше доста по-добра в работата си от първото впечатление, което правеше. Той усети, че направо си й беше казал, че не му се учи в „Браун“, но тя нямаше да го изпусне. Тя щеше да го накара да опита.
— Имате ли отбор по плаване? — попита той.
Тя кимна:
— Отборът по плаване е супер!
— Значи си читател? — отбеляза Мариън, кльощавата интервюираща на Дан. Тя седеше на ръба на стола, а дългите й кокалести крака бяха извити като геврече един около друг, докато тя пишеше на листче хартия. — Назови ми бързо две книги и ми кажи защо едната ти харесва повече от другата.
Дан прочисти гърлото си и преглътна. Езикът му беше грапав и сух и той си помисли, че всеки момент може да се откъсне и да падне на пода. Почуди се как ли се справя Серена на нейното интервю. Надяваше се всичко да е наред.
— „Страданията на младия Вертер“ от Гьоте и „Хамлет“ от Шекспир — каза той най-накрая.
— Добре — отвърна Мариън и записа нещо. — Продължавай.
— Знам, че трябва да е смелият принц-войник, но мисля, че Хамлет е жалък — каза Дан, а Мариън повдигна вежди. — По-склонен съм да се сравня с Вертер. Той е поет и живее в свой измислен свят, но сякаш… но сякаш е влюбен в света. Не може да се спре да пише за него.
— Наистина ли смяташ, че Гьотевият Вертер е по-малко жалък от Шекспировия Хамлет? — попита Мариън.
— Да — каза Дан доста по-уверено. — Знам, че на Хамлет не му е било лесно. Баща му е бил убит, любимата му полудява, приятелите му го предават, дори собствената му майка и доведен баща желаят смъртта му.
Мариън кимна и защрака с химикалката:
— Това е така. А единственият проблем на Вертер е, че е влюбен в Лоте, която не е влюбена в него и е вече обещана. Той е изцяло вманиачен по нея. Трябва да се вземе в ръце.